Хенри Уадсуорт Лонгфелоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Уардсуорт Лонгфелоу
Henry Wadsworth Longfellow
Лонгфелоу през 1868 г.
Лонгфелоу през 1868 г.
Роден27 февруари 1807 г.
Починал24 март 1882 г. (75 г.)
Професияпоет
професор
Националност САЩ
Активен периодромантизъм
Жанрпоезия
СъпругаМери Потър
Франсис Епълтън
ДецаАлис, Едит и Ане Алегра
Подпис
Уебсайт
Хенри Уардсуорт Лонгфелоу в Общомедия

Хенри Уадсуорт Лонгфелоу (на английски: Henry Wadsworth Longfellow, 27 февруари 1807 – 24 март 1882) е американски поет.

Най-известните му творби са „Ездата на Паул Ревер“, „Песен за Хайауата“ и „Евангелин“. Той също е първият американец, който превежда „Божествена комедия“ на Данте Алигиери и е един от петте члена на групата позната като „Домашните поети“.

Родният дом на Лонгфелоу в Портланд, ок. 1910. Сградата е съборена през 1955 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лонгфелоу е роден в Портланд, тогава част от Масачузетс, и учи в колежа Боудоин. След като прекарва известно време в Европа той става професор в Боудоин и след това в Харвард. Неговата първа голяма стихосбирка е „Гласовете на нощта“ (1839), както и „Балади и други поеми“ (1841). Лонгфелоу се отказва от учителската работа през 1854, за да се фокусира върху своята писателска кариера. Той изживява остатъка от живота си в Кеймбридж в предишния щаб на Джордж Вашингтон. Неговата първа съпруга, Мери Потър, умира през 1835 след спонтанен аборт. Жени се повторно за Франсис Епълтън, която умира през 1861 от рани от изгаряне, след като роклята ѝ се подпалва. Смъртта ѝ съкрушава Хенри Лонгфелоу и той е неспособен да пише поезия за дълго време, през което се фокусира върху своите преводи. Умира през 1882 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лонгфелоу пише предимно лирични поеми, известни със своята музикалност и често представящи митологически истории или легенди. Той става най-известният американски поет на своето време и получава успех също в чужбина. Въпреки това той многократно получава негативна критика, че имитира европейските стилове и пише само за множеството. Едгар Алън По дори го обвинява в плагиатство, на което Лонгфелоу не отвръща.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„The Village Blacksmith“ (ръкопис, стр. 1)
  • Outre-Mer: A Pilgrimage Beyond the Sea (пътепис) (1835)
  • Hyperion, a Romance (роман) (1839)
  • The Spanish Student. A Play in Three Acts (1843)
  • Evangeline: A Tale of Acadie (епическа поема) (1847)
  • Kavanagh (роман) (1849)
  • The Golden Legend (поема) (1851)
  • The Song of Hiawatha (епическа поема) (1855)
  • The New England Tragedies (1868)
  • The Divine Tragedy (1871)
  • Christus: A Mystery (1872)
  • Aftermath (поема) (1873)
  • The Arrow and the Song (поема)
Стихосбирки
  • Voices of the Night (1839)
  • Ballads and Other Poems (1841)
  • Poems on Slavery (1842)
  • The Belfry of Bruges and Other Poems (1845)
  • The Seaside and the Fireside (1850)
  • The Poetical Works of Henry Wadsworth Longfellow Henry Wadsworth Longfellow (London, 1852), с илюстрации на Джон Гилбърт
  • The Courtship of Miles Standish and Other Poems (1858)
  • Tales of a Wayside Inn (1863)
    • Also included Birds of Passage (1863)
  • Household Poems (1865)
  • Flower-de-Luce (1867)
  • Three Books of Song (1872)
  • The Masque of Pandora and Other Poems (1875)
  • Kéramos and Other Poems (1878)
  • Ultima Thule (1880)
  • In the Harbor (1882)
  • Michel Angelo: A Fragment (незавършена; посмъртна публикация)
Преводи
  • Coplas de Don Jorge Manrique (превод от испански) (1833)
  • Dante's Divine Comedy (превод) (1867)
Антологии
  • Poets and Poetry of Europe (преводи) (1844)
  • The Waif (1845)
  • Poems of Places (1874)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Arvin, Newton. Longfellow: His Life and Work. Boston: Little, Brown and Company, 1963.
  • Bayless, Joy. Rufus Wilmot Griswold: Poe's Literary Executor. Nashville: Vanderbilt University Press, 1943.
  • Brooks, Van Wyck. The Flowering of New England. New York: E. P. Dutton and Company, Inc., 1952.
  • Calhoun, Charles C. Longfellow: A Rediscovered Life. Boston: Beacon Press, 2004. ISBN 0-8070-7026-2.
  • Gioia, Dana. „Longfellow in the Aftermath of Modernism“. The Columbia History of American Poetry, edited by Jay Parini. Columbia University Press, 1993. ISBN 0-231-07836-6
  • Irmscher, Christoph. Longfellow Redux. University of Illinois, 2006. ISBN 978-0-252-03063-5.
  • McFarland, Philip. Hawthorne in Concord. New York: Grove Press, 2004. ISBN 0-8021-1776-7.
  • Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. New York: Harper Perennial, 1991. ISBN 0-06-092331-8.
  • Thompson, Lawrance. Young Longfellow (1807 – 1843). New York: The Macmillan Company, 1938.
  • Wagenknecht, Edward. Henry Wadsworth Longfellow: Portrait of an American Humanist. New York: Oxford University Press, 1966.
  • Williams, Cecil B. Henry Wadsworth Longfellow. New York: Twayne Publishers, Inc., 1964.
  • Sullivan, Wilson. New England Men of Letters. New York: The Macmillan Company, 1972. ISBN 0-02-788680-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него
Творби
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенри_Уадсуорт_Лонгфелоу&oldid=11143823“.