Хиронимус фон Колоредо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хиронимус фон Колоредо
княжески архиепископ на Залцбург
Роден
Починал
20 май 1812 г. (79 г.)
РелигияКатолическа църква[1]
Учил въвВиенски университет
Управление
Период1772 – 1803
Други титлиграф на Колоредо;
епископ на Гурк
Герб
Семейство
БащаРудолф Йозеф фон Колоредо
Хиронимус фон Колоредо в Общомедия

Хиронимус Франц де Паула Йозеф фон Колоредо (на немски: Hieronymus Franz Joseph von Colloredo; Hieronymus Franz de Paula Josef Graf Colloredo von Waldsee und Mels, Wallsee; * 31 май 1732, Виена; † 20 май 1812, Виена) e граф на Колоредо, епископ на Гурк в Каринтия (1761 – 1772), княжески архиепископ на Залцбург (1772 – 1803) и първият патрон на Волфганг Амадеус Моцарт.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Талер, 1787
Талер, архиепискорство Залцбург, 1803
Гробът на Колоредо в Залцбург, 2003

Той е вторият син на княз Рудолф Йозеф фон Колоредо (1706 – 1788), имперски вице-канцлер, и съпругата му графиня Мария Франциска Габриела фон Щархемберг (1707 – 1793), дъщеря на австрийския държавен и конференц-министър граф Гундакер Томас фон Щархемберг (1663 – 1745) и втората му съпруга графиня Мария Йозефа Йоргер цу Толет (1668 – 1746).[2][3]

Хиронимус следва философия в университета във Виена и теология в „Колегюм Германикум“ в Рим, където промовира.

Той става каноник през 1751 г. в Пасау, Залцбург и Оломюц. През 1756 г. е капитулар в Залцбург. На 6 февруари 1761 г. става свещеник във Виена, на 19 декември 1761 г. на 29 години е избран за епископ на Гурк и е помазан на 8 май 1762 г. за епископ. На 14 март 1772 г. на 39 години той е избран за княжески архиепископ на Залцбург. Помазан е за архиепископ на 22 юни 1772 г.[4] През 1803 г. той се отказва.

Колоредо владее освен немски и латински и – френски, италиански и чешки. Той свири добре на виолина и обича музиката. Понеже е болнав той пази винаги строга диета и води обикновен живот.

Волфганг Амадеус Моцарт е при него осем години вице-капел-майстер. Помощникът на архиепископа изгонва Моцарт, който отива във Виена.

Хиронимус фон Колоредо умира на 80 години на 20 май 1812 г. във Виена. Той оставя големи богатства.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Christoph Allmayer-Beck: Colloredo-Waldsee, Hieronymus Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 327 f.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Colloredo, Hieronymus Graf von. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 1098.
  • Ludwig Hammermayer: Die Aufklärungszeit in Salzburg (ca. 1715 – 1803). In: Heinz Dopsch, Hans Spatzenegger: Geschichte Salzburgs. Stadt und Land. Band 2: Neuzeit und Zeitgeschichte. Teilband 1. Pustet, Salzburg 1988, ISBN 3-7025-0243-2, S. 375 – 452.
  • Ludwig Hammermayer: Die letzte Epoche des Erzstifts Salzburg. Politik und Kirchenpolitik unter Erzbischof Graf Hieronymus Colloredo (1771 – 1803). In: Heinz Dopsch, Hans Spatzenegger (Hrsg.): Geschichte Salzburgs. Stadt und Land. Band 2: Neuzeit und Zeitgeschichte. Teilband 1. Pustet, Salzburg 1988, ISBN 3-7025-0243-2, S. 453 – 535.
  • Josef Manal: Die Einführung des Salzburger Diözesangesangsbuches unter Fürsterzbischof Hieronymus von Colloredo. Salzburg 1979, (Salzburg, Universität, Diplom-Arbeit, 1979).
  • Jakob Obersteiner: Die Bischöfe von Gurk. 1072 – 1822 (= Aus Forschung und Kunst. 5, ISSN – 0642 0067 – 0642). Verlag des Geschichtsvereins für Kärnten, Klagenfurt 1969, S. 468 – 474.
  • Martin Schimek: Musikpolitik in der Salzburger Aufklärung. Musik, Musikpolitik und deren Rezeption am Hof des Salzburger Fürsterzbischofs Hieronymus Graf Colloredo (= Europäische Hochschulschriften. Reihe 36: Musikwissenschaft. Bd. 151). Lang, Frankfurt am Main u. a. 1995, ISBN 3-631-48885-8.
  • Roman Schmeißner: Reformen zur Zeit der Aufklärung in Salzburg und Maßnahmen gegen Wallfahrten, Prozessionen, Bruderschaften, „Kirchensingern“ und „ihre meistens albernen, und geschmacklosen Frauenlieder“. In: Roman Schmeißner: Orgelbau in Salzburger Wallfahrtskirchen. WiKu, Duisburg u. a. 2015, ISBN 978-3-86553-446-0, S. 349 – 356 (Zugleich: Salzburg, Universität Mozarteum, Dissertation, 2012: Studien zum Orgelbau in Wallfahrtskirchen der Erzdiözese Salzburg.).
  • Constantin von Wurzbach: Colloredo-Mansfeld, Hieronymus I.. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 2. Theil. Verlag der typografisch-literarisch-artistischen Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1857, S. 424.
  • Franz Valentin Zillner: Colloredo-Waldsee, Hieronymus Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 416 f.
  • Franz Ortner: Salzburgs Bischöfe in der Geschichte des Landes (696 – 2005) (= Wissenschaft und Religion. Bd. 12). Peter Lang, Frankfurt am Main u. a. 2005, ISBN 3-631-53654-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ collo // Посетен на 13 октомври 2020 г.
  2. ↑ Colloredo 2, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Graf Hieronymus von Colloredo Prince-Archbishop of Salzburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
  4. ↑ Archbishop Jérôme Joseph Franz de Paula Colloredo von Wallsee und Mels †, catholic-hierarchy.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Хиронимус фон Колоредо.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хиронимус_фон_Колоредо&oldid=12143634“.