Христо Мермерски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Мермерски
професор агробиолог и политик

Роден
Починал
Семейство
Братя/сестриМарин Мермерски

Христо Минков Мермерски е български агробиолог и политик.

Известен е с книгите си за целебното и здравословно хранене, народната медицина и природната медицина, към която отрано проявява интерес. Председател е на Селскостопанската академия, заместник-министър на земеделието.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юли 1934 г. в село Ботево, Врачанско.[2] По-малък брат е на генерал-майор Марин Мермерски.

През 1962 г. завършва специалност „Биотехнология“ в Селскостопанската академия.[1] Защитава докторантура в Москва. След това специализира в Англия, има и стаж[3] (или специализация[4]) в Колежа по механизация в щ. Илинойс, САЩ.[3]

Заместник-министър е на земеделието (през 70-те години). Председател е на Селскостопанската академия, заместник генерален директор на „Агропромкомплект“, съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон.[2]

Ръководител на департамент по агромениджмънт в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Кандидат е за народен представител в Европейския парламент, издигнат от ПП Съюз на патриотичните сили „Защита“ (2009).

Агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност от 1973 г.[5]

Автор е на многобройни книги, свързани със здравословното хранене, лечебните храни, народната медицина и здравето,[2] и на повече от 450 научни и научнопопулярни публикации. Работи в областта на природната и народната медицина от 1957 година.

Написва 31 книги към 2020 г. В съавторство със сина си Йонко Мермерски (доктор по химия, не по медицина, както често се бърка) издава 13 книги в областта на лечебните качества на над 200 храни и билки.[3] През 2013 г. двамата издават книга за хранителните добавки. В нея обсъждат истините и митове за хранителните добавки, по-добре ли е да се ползват добавки или храни, описват съдържанието на хранителни вещества и елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.

Умира на 20 декември 2022 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Народна медицина – болести, симптоми, рецепти. Рута, 2004, 272 с.
  • Енциклопедия на народната медицина и здравето. Самиздат, 2005, 558 с.
  • Българска енциклопедия на народната медицина и здравето. Самиздат, 2007, 976 с.

В съавторство с Йонко Мермерски

  • Храни против рак: Бобовите култури и подправките, книга 4. София: Милениум, 2008, 124 с.
  • Храни против рак: Грозде и винолечение, книга 5. София: Милениум, 2008, 124 с.
  • Храни против рак: Соколечение, книга 6. София: Милениум, 2009, 124 с.
  • Учебник за здравословни храни, здравословно хранене, народна и природна медицина – том II. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2011, 670 с.
  • Хранителните добавки – истините и митовете. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2009, 512 с.
  • Приложна природна медицина (домашен лекар), том 3. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2012, 896 с.
  • Искате ли да знаете как да се лекувате с целебни билки и соколечение, том 2. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2013, 656 с.
  • Как да се лекуваме и запазим здравето си чрез хранене със здравословни храни, том 1. Самиздат, 2013, 870 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Проф. Мермерски: Бобовите култури трябва редовно да присъстват на трапезата ни // bnr.bg. 9 март 2015 г.
  2. а б в „Проф. Христо Мермерски: Бъркотията в селското ни стопанство е наистина огромна“, интервю на Лилия Томова, в. „Дума“, бр. 189, 18 август 2010 г.
  3. а б в tretavazrast.com[неработеща препратка]
  4. Проф. Христо Мермерски: Бъркотията в селското ни стопанство е наистина огромна // duma.bg. 18 август 2010 г.
  5. Съхранени са собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководилите го щатни служители, както и лично дело Ф1, а.е. 4705 – 3 тома, и доклад на НРС рег № RB102101-001-04/12 – 1026/ 18.05.2009 г. – Виж Решение № 64/ 21.05.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.. – Вербуван на 25.07.1973 г. от ст. лейт. Димитър Цветков Баров, регистриран на 24.08.1973 г. Снет от отчет през 1985 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта