Цар Калоян (град)

Цар Калоян
	Цар Калоян
	Цар Калоян Координати: 43°36′25.48″ с. ш. 26°14′20.45″ и. д. / 43.607078° с. ш. 26.239016° и. д. Цар Калоян
Общи данни
Население	3212 души (15 март 2024 г.); 45,1 души/km²
Землище	71,3 km²
Надм. височина	190 m
Пощ. код	7280
Тел. код	08424
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	77308
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община; – кмет	Цар Калоян; Дауд Аляовлу ; (ДПС; 2015)
Адрес на общината
	пл. Демокрация 1; тел.: 08424 22 38
	Цар Калоян в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград, в близост до Разград и Русе. Административен център на община Цар Калоян. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3236 души по настоящ адрес и 4350 души по постоянен адрес.^[2]

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 27 km от областния център Разград, на 35 km от Русе, на 65 km от Търговище, на 75 km от Шумен и на 337 km от столицата София. Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, а през местностите Габъра и Долап дере тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом – източно от село Писанец. Общата площ на землището на Цар Калоян е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от Карел Шкорпил, който обхожда и описва долината на Русенски Лом.^[3] Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов – изследовател и историк на Разградсия район. През периода 1974 – 79 г. подробно изследване на района е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев.^[4]

В района са намерени следи от различни култури. Тракийски са селищните и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените скални манастири и скитове „Черквата“, „Калугерица“, „Торлашки манастир“, както и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман.

Първите писмени документи, в които се споменава за село Торлак са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г. е посочено: „... село Торлак домакинства – 31 – данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...“. Основен поминък по онова време е скотовъдсвото. В друг документ от XVII век под заглавие „Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза, съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година“ се дава поименен списък на джелеп-кешаните кой колко овце е предал на османската държава. Ето извадка от него: „... с. Торлак – Иванчо Стано-50 овце, Мирчо Михал-25 овце, Доброслав Добромир-25 овце, Добромир Черньо-25 овце-всичко 125 овце...“. Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период – края на XVII в. – започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на XIX в. обработваемата земя е повече от 15000 дка, а впоследствие достига 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността „Дългия рът“ и продължават в западна посока до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Едва след това започва развитието на занаятите и търговията.

Селището носи името Торлак до 1934 г., когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 г. е обявено за град. През 1991 г. е върнато името Цар Калоян.^[5]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мюсюлманската джамия в Торлак е построена през 1640 г.

Преди Освобождението и до построяването на православната църква религиозните си нужди християнското население отслужва в параклиса „Свети Архангел“, иззидан под земята, съгласно тогавашните османски разпоредби. Стените били покрити с изографисано платно, дарено от Хаджи Маню Хаджихинчев. С признаването на църковната независимост на българската църква се подема инициативата за построяване на църква в Торлак, но тя среща яростна съпротива от гръцкия владика в Русчук. Това налага енергичната намеса на руския консул, в резултат на което е издаден специален ферман за разрешаване на строителството на църквата. Документът е открит в църковните архиви през 1967 година, преведен е от учителя Кязим Татов и днес се съхранява в Историческия музей в Разград. В този ферман се казва следното:

„	...Султанът разпорежда на своя Велик Везир да заповяда на валията на Дунавския вилает Ахмед Мидхад паша да застави каймакамина на Русчук Неджиб бей, той пък мюфтийския наместник в Разград да разреши построяването на черква в с. Торлак, Разградска кааза, тъй като християните от с. Торлак нямат молитвен дом, да построят такъв с дължина десет аршина и ширина 12 аршина, да има осем джама и две врати. Тази заповед да се изпълни строго и да се уважава печатът, поставен върху нея.	“
Мохарем 1282 по агира

През пролетта на следващата година започва строителството от майстор Генчо от Дряново. За няколко години църквата е завършена и на 26 ноември 1871 година в присъствието на руския консул от Русчук е осветена от Доростоло-червенския митрополит Григорий. За патрон на черквата е избран Свети Димитър и по този начин Димитровден е определен за ежегоден празник на селото. Пръв свещеник е отец Димитър Иванов от Сваленик, а след него поканват Христо Антонов от Върбица, Преславско, който оставя спомени за буен човек и го наричат „орман папаз“ – „горски поп“. Този свещеник остава в селото и става родоначалник на цял род просветени хора в селото.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Образователните дейности водят началото си от 1863 година, когато се открива първото килийно училище, като липсват запазени писмени документи за него. Училището е било построено до параклиса „Св. Архангел“ и се е състояло от две стаи – едната учебна, а другата за учителя. Обучавали са се само момчета на четене, смятане и история и география. За първата учебна година (от Димитровден до Георгьовден) е бил назначен даскал Янко от Шумен. Първото турско училище в селото е открито през 1887 г.

Първата училищна сграда е построена през 1923 година за класното училище, а втората през 1934 година. По-късно е построена и трета сграда, което дава възможност за пълен обхват на всички деца. Това дава основание през 1958 година да се открие гимназия – средно общообразователно училище, което обхваща деца не само от Хлабарово, но и от всички съседни села. За пръв директор на гимназията е назначен Цветан Максимов, последван от:

Цветан Максимов,
Ислям Салиев,
Иван Кехайов,
Хинко Труфанов,
Славка Китова,
Ради Терзиев,
Никола Тихолов,
Кънчо Илиев,
Спиридон Бонев,
Найден Късов ,
Васил Николаев,
Нели Хинкова.

Днес в града функционира детска градина „Славейче“ и само една от сградите на единно средно училище „Христо Ботев“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните стопански отрасли, развивани в общината, са земеделско производство, лека промишленост и строителство.

Подотрасли:

Зърнопроизводство
- Три земеделски кооперации към 1 януари 2010 г.:
- Дребни частни зърнопроизводители.
Животновъдство (отглеждат се крави, биволици, овце и кози)
- Две частни ферми говеда и една биволи. Останалите животни са в личен сектор.
- Пчеларство – около 2000 пчелни семейства
- Малки семейни пчелини
Рибовъдство
- Три рибарника
Мандра
Шивашка промишленост
Мелница

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът няма собствена транспортна система, но поради разположението си на Европейски път Е70 в участъка Русе – Варна, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки са на всеки кръгъл час. Няма връзка в направление към Кубрат и Тутракан, а към Попово има само две линии. Товарните тронспортни услуги се извършват от външни частни фирми.

Забележителности и музеи[редактиране | редактиране на кода]

Множество паметници на културата.

Бели Лом (резерват) с останки от скален манастир.
Музей и етнографска сбирка за бита в общината. Картини живопис и графика
Торлашко кале (Кале над манастира)^[6]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден панаир „Калоянови дни“, 25 – 27 август.
Ежегоден турнир по борба за деца в памет на първия учител по борба и ЗМС Цветан Хаджиев. (в края на декември)
Събор на селото на Димитровден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Ангелов – електроинженер, академик;
Милчо Петров – завеждащ катедра в Институт по геодезия, София;
Стойчо Неделчев Стоев – зав. катедра във ВМГИ, София;
Димитър Петров Димов – преподавател във ВТИ, Русе;
Георги Иванов Койчев – ВМА, София;
Хинко Петров Хинчев – зав. катедра ВИ на МВР;
Кръстю Василев Петров – преподавател в АОНСУ;
Александър Георгиев – преподавател в ХТИ, София;
Цвятко Тодоров Цвятков – учител, написал първата история на селото
Цвятко Иванов Вълчев – учител и краевед;
Петър Бъчваров – опълченец;
Пенчо Хинков Петров – партизанин в Югославия
Димитър Иванов Попов (Дългия Даскал) – учител, основател на читалище „Съзнай себе си“ и на потребителска кооперация „Съгласие“;
Стоян Цонев Илиев – борец по свободна борба, трети в света при младежите за 2008 година и републикански шампион при мъжете за 2010 година;
Неделчо Петров Колев – поет с познати за нас четири стихосбирки и десетки публикации в периодичния печат;
Борис Колев Цаков – художник;
Койчо Денчев Атанасов – музикант;
Петър Великов Петров-Берлински – художник-график;
Веселин Топалов – гросмайстор, световен шампион по шахмат;
Герги Димов Пенев (Карабаджаков) – атомен физик, преподавател в Санкт Петербург;
Димитър Панайотов Димитров – преподавател в Стара Загора;
Пенчо Илиев Пенев (Аргънов) – преподавател в ТУ Варна;
Ахмед Шерифов (Шерефли) – поет, писател (1926 – 2000);
Труфан Драгнев Късов-Майстора – първият комбайнер в селото, механизатор, рационализатор, есперантист.
Стоилка Тодорова Желязкова Костова-учител по биология и химия, директор на 122 ОУ София .