Пушкин (град)

Пушкин
Пушкин
	Пушкин Пушкин
— град —
	Екатерининският дворец в град Пушкин
	Пушкин Координати: 59°43′00″ с. ш. 30°25′00″ и. д. / 59.716667° с. ш. 30.416667° и. д. Пушкин
Страна	Русия
Федерален субект	Санкт Петербург
Площ	2013 km²
Население	92 889 души
Основаване	1710 г.
Пощенски код	196601–196609
	Пушкин в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Пушкин.

Пушкин (на руски: Пушкин, през 1710 – 1918 Царское село, през 1918 – 1937 Детское село) е град в Русия, в състава на Пушкински район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург. Население 84 600 жители към 2003 г. Наречен е на именития руски поет Александър Пушкин.

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

В шведско време на територията на Екатерининския дворец се намира имението на шведски магнат. Русите основават нов град на 24 юни 1710 г., когато по заповед на Петър I селището заедно с още 43 поселения е подарено на Марта Скавронска – негова втора съпруга под името Екатерина I Алексеевна. От този момент Царско село става императорска резиденция.

История в дати[редактиране | редактиране на кода]

1720 – първата улица на Царское Село – Садовая
1734 – Знаменска церква – най-старата каменна постройка в града
1755 – Кехлибарената стая
1756 – завършва се строителството на Екатерининския Дворец по архитектурен проект на Растрели
1782 – Орловска порта
1810 – Основан е Лицеят на Царское Село
1817 – Порта „Любезным моим сослуживцам“
1824 – Колонистко езеро („Колоничка“)
1830 – Египетска порта
1837 – Открита е градската железница
В края на XIX век – първият в Европа напълно електрифициран град
1905 – Александровският дворец става главна резиденция на Николай II. Тук, по време на Февруарската революция, членовете на царското семейство са държани под домашен арест
1937 – Градът е преименуван на името на Пушкин по случай 100 години от неговата гибел
септември 1941 – Фашистките войски разграбват и разрушават дворцовия комплекс
2003 – Възстановена е Кехлибарената стая

Исторически райони на града[редактиране | редактиране на кода]

Център – Преобладават нискоетажни постройки като много домове са построени още през дореволюционно време.
София – разположен южно от центъра, на югоизток от парка.
Красноселка
Фриденталска колония
БАМ – на север в Пушкин. БАМ е застроен по съветско време с многоетажни домове.

Учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Аграрен университет
Ленинградски държавен университет „А. С. Пушкин“
Военноморски иженерен институт
Военно инженерно-технически университет (бивше ПВВИСУ)
Пушкински военен институт по радиоелектроника и космически войски
Учебен център ГУВД на Санкт Петербург и Ленинградска област

Дворци и паркове[редактиране | редактиране на кода]

Дворци[редактиране | редактиране на кода]

Александровски дворец
Баболовски дворец
Екатеринински дворец
Запасно (Владимирски) дворец
Дворец княгини Палей

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Александровски парк
Баболовски парк
Екатеринински парк
Отделен парк
Буферен парк

Екатеринински дворец[редактиране | редактиране на кода]

Най-интересната сграда на град Пушкин е Екатерининският дворец, образец на руски барок. Дворецът е именуван на Екатерина I, която е втора съпруга на Петър Велики. Елисавета, дъщерята на Петър Велики, после Екатерина II (Велика) внасят нови елементи в преустройството на двореца. Но автентичният вид на фасадата, дело на Растрели, е запазен. По време на окупацията през Втората световна война, нацистите използват двореца за казармени помещения. От 58 разрушени зали на двореца са възстановени 32.

Голяма зала[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното помещение е Голямата зала, използвана за организиране на балове и приеми. По-дългите ѝ стени са украсени с по два реда прозорци. Високите огледала помежду им са поставени в позлатени, богато орнаментирани рамки. По стените има още огромни потонни фрески, изобразяващи руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството.

Кехлибарена стая[редактиране | редактиране на кода]

От северната страна на парадното стълбище на Екатеринински дворец се намира Кехлибарената стая. Тя дължи името си на изцяло гравираната кехлибарена облицовка, която в миналото украсявала стените ѝ, и е дарена на Петър I (Велики) от краля на Прусия – Фридрих Вилхелм I – при сключването на договора от 1716 г. Кехлибарената облицовка, наред с много други ценности, изчезва по време на нацистката окупация. През 1979 г. съветското правителство преустановява издирването ѝ и пристъпва към реставрация на помещението, завършила през 2003 година.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други великолепни стаи са Парадната синя приемна, Китайската синя гостна и Преддверието за хора. Самобитният интериор на Китайската синя гостна е дело на архитекта Камерън. При възстановяването са използвани оригинални чертежи и оригиналната коприна за облицоване на стените, която била намерена в едно от складовите помещения на Ермитажа.

Парадна синя приемна на Александър I
Китайска небесносиня гостна
Зелена столова

Парк[редактиране | редактиране на кода]

Сред алеите и езерата на Екатерининския парк са пръснати многобройни мраморни статуи, водопади, павилиони, мостове и кейове. Не по-малко интересна е и Английската градина. Тук се намира галерията на Камерън, където са изложени национални носии от XVIII – XIX в.

Павилион „Ермитаж“ в парка
Павилион „Пещера“
Датски партер
Фрайлинска градина
Собствена градина (за лично ползване, не за представителни цели)

Александровски дворец[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е извън очертанията на парка, на север от Екатеринския дворец. Той е сватбен подарък от Екатерина Велика за нейния внук, престолонаследника Александър I. Местният лицей е построен през 1791 г. като училище за потомците на Екатерина Велика. По-късно е превърнат в учебно заведение за млади благородници. Най-прочутият възпитаник на лицея е Александър Пушкин.