Цезар Пуни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезар.

Цезар Пуни
Cesare Pugni
италиански балетен композитор, пианист и цигулар
Маестро Пуни, Санкт-Петербург, ок. 1865 г.
Маестро Пуни, Санкт-Петербург, ок. 1865 г.

Роден
Чезаре Пуни
Починал
26 януари 1870 г. (67 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Националност Италия
Учил вМиланска консерватория
Работилкомпозитор, пианист
Музикална кариера
Стилопера, класическа музика, балет
Инструментипиано
Цезар Пуни в Общомедия

Цезар Пуни (на италиански: Cesare Pugni, Чезаре Пуни), 31 май 1802 – 14 (26) януари 1870) е италиански балетен композитор, пианист и цигулар.

В началото на своята кариера композира опери, симфонии и други форми на оркестрова музика. Автор на множество балети, поставени в Театъра на Нейно Величество в Лондон (1843 – 1850) и в Имперския театър в Санкт Петербург (1850 – 1870). Композитор на повечето творби на балетмейстора Жул Перо. През 1850 г., по настояване на примабалерината Карлота Гризи, Перо напуска Лондон и приема поста на първи балетмайстор на Имперския театър в Санкт Петербург. Пуни следва Гризи и Перо в Русия и остава в имперската столица дори и след напускането на Гризи през 1853 г. и на Перо през 1858 г. Пуни остава главен балетен композитор до смъртта си през 1870 г. и работи в сътрудничество с балетмайсторите Артур Сен-Леон и Мариус Петипа.

Пуни е най-плодовитият композитор на балетна музика, като сътворятва почти 100 оригинални произведения за балет и адаптира и допълва много други. Автор на множество дивертисменти и вариации, които са добавяни в други произведения.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните му оригинални произведения са:

  • Ондина (1843);
  •  Есмералда (1844);
  •  Катарина, или дъщерята на разбойника (1846);
  •  Дъщерята на фараона (1862); 
  • Конче гърбоконче (1864);
  •  Па-дьо-катр (1845);
  • Сатанела Па-дьо-дьо (1859);
  •  Па-дьо-дьо от Диана и Актеон (1868);
  • допълнения и преработки на балета Корсар (1863 и 1868).