Чокан Валиханов

Чокан Валиханов Уәлиханұлы Шоқан Шыңғысұлы
казахски историк, етнограф, изследовател
Роден	ноември 1835 г. крепост Кушмурун, Казахстан
Починал	10 април 1865 г. Кочен Тоган, Алматинска област, Казахстан
Погребан	Алматинска област, Казахстан
Националност	Казахстан
Научна дейност
Област	история, етнография, фолклор
Семейство
Род	Чингисиди
Чокан Валиханов в Общомедия

Чокан (Шокан) Чингисович Валиханов (на казахски: Уәлиханұлы Шоқан Шыңғысұлы, истинско име: Мохамед Ханафия) е един от първите казахски учени, революционен мислител, историк, етнограф, фолклорист, пътешественик-изследовател, просветител. Офицер от разузнавателното управление на Главния щаб на Руската армия.

Произход и младежки години (1835 – 1853)

Роден е през ноември 1835 година в крепостта Кушмурун в казахско семейство, като баща му е управител на окръга, в който се намира крепостта. Начално образование получава в местното казахско училище и научава чагатайски, кипчакски и арабски език. Като син на знатен баща, Валиханов от ранно детство има възможност да общува с известни казахски поети, акини и художници и да се запознава с тяхното творчество. Вследствие на това у него се проявява особена любов към устното и музикално казахско творчество и рисуване.

През 1847 г., на 12-годишна възраст, постъпва в Омския кадетски корпус, където се среща с бъдещия изследовател на Централна Азия Григорий Потанин. По време на обучението си научава руски, немски и френски език и се запознава с трудовете на известни учени по това време. По същото това време се появява и страстта му към пътешествия. Тук, в Омск, Валиханов има възможност да се запознае с големия химик Дмитрий Менделеев и великия писател Фьодор Достоевски.

На 8 ноември 1853 г. завършва Омския кадетски корпус и получава чин корнет.

Военна кариера и изследователска дейност (1854 – 1865)

Адютант и поручик (1854 – 1856)

След завършване на кадетския корпус Валиханов е назначен за адютант на генерал-губернатора на Западен Сибир. По време на службата си като адютант освен с преките си задължения има възможност да посещава Омския държавен архив, където чете за историята, географията и икономиката на тюркоезичните страни в Руската империя. През 1855 г. провежда първото си пътешествие в Седморечието и Кокандското ханство, като подробно описва пътуването си. В началото на 1856 г., след двегодишна служба като адютант, е произведен в чин поручик.

Пътешествия в Средна Азия (1856 – 1859)

През 1856 г. участва във военна експедиция, чиято главната цел е установяване на търговски отношения между Русия и Китай. По време на пътуването участниците в нея изследват езерото Исък Кул и Джунгария. В началото на април Валиханов се отправя на път. В басейна на река Или за първи път чува киргизката легенда за великия богатир Манас и на 26 май я записва цялата. Освен нея записва и няколко други киргизки легенди. По време на пътуването си прави множество записки и рисунки за традициите, живота и дейността на китайците, научава много нови неща за Джунгария и Кашгария и се заинтересува сериозно от експедиционни изследвания. В началото на ноември експедицията се завръща в Семипалатинск, където Валиханов се среща с Пьотър Семьонов-Тяншански и двамата плануват съвместна експедиция в Кашгария.

На 21 февруари 1857 г. чрез протекцията на Пьотър Семьонов-Тяншански е избран за действителен член на Руското географско дружество. Същата година усилено работи над материалите, събрани по време на пътуването си: публикува очерци за историята на киргизкия народ, за неговото географско положение, делението му на родове, обичаи и култура. Тези трудове са обединени и издадени под името „Записки о киргизах“

През 1858 – 1859 в състава на огромен търговски керван извършва поход в Кашгария през Тяншан. Изследва малко изследваната част от пустинята Такламакан. Пътуването е изключително трудно. Районът е обхванат от кървави междуособици между кокандските и кашгарските управители. Ежедневно Валиханов се подлага на смъртна опасност. Той става първия европеец (като не се брои германецът Адолф Шлагинтвайт, загинал там), който успява да се завърне от размирния район и донася вестта за смъртта на Шлагинтвайт. Събира ценни сведения за този край, неговото социално и икономическо устройство, полезните изкопаеми, бита, културата и живота на народа. По материали от пътешествията си съставя първото научно историко-географско и етнографско описание на Източен Туркестан и го издава под името „О состоянии Алтышара, или шести восточных городов Китайской провинции Нан Лу (Малой Бухарии) (1858 – 1859)“. Книгата е високо оценена от изтоковедите в Русия и други европейски страни и скоро е преведена на английски език.

Живот в Петербург (1860 – 1861)

Тежките условия по време на пътуването, нервното напрежение и лишенията оказват сериозно влияние на здравословното му състояние и след завръщането си се разболява от туберкулоза. През 1860 г. по покана на военния министър пристига в Петербург, награден е с орден „Свети Владимир“ и повишен в чин щабс-ротмистър.

Валиханов прекарва в Петербург малко повече от година, но пребиваването му там обогатява и укрепва неговите демократични възгледи. Впуска се с жар в обществено-политическия живот и развива широка дейност, работи във Военно-отчетния комитет на Генералния щаб и Азиатския департамент на Руското географско дружество. Съставя карти на Средна Азия и Източен Туркестан, подготвя за издаване трудовете на Карл Ритер, сътрудничи в издаването на енциклопедии, изучава източни ръкописи, чете лекции по история на Изтока в Руското географско дружество. Постоянна поддръжка и дружеско разположение му оказва вицепрезидентът на Руското географско дружество Пьотър Семьонов-Тяншански.

За кратко Валиханов посещава Париж с цел публикация на статиите му в трудовете на Френското географско дружество. Влажният петербургски климат се отразява пагубно върху разклатеното му здраве и той бърза да се върне в родината си.

Последни години (1862 – 1865)

От март до юни 1864 г. предприема ново пътуване в Седморечието, служи като преводач в организираната руска военна експедиция, изпълнява служебни задължения, способства за установяване на дружески взаимоотношения на руските власти с местното население, решава справедливо спорове за пасбища между казахи и киргизи.

Възмутен от отношението на руските окупационни войски към местното население, Валиханов напуска армията и заминава за родните степи. Там болестта му се задълбочава и умира на 10 април 1865 г., преди да навърши 30 години.

Памет

Неговото име носи връх в Антарктида.

Съчинения

• „Собр. соч. в пяти томах“, т. 1 – 4, Алма-Ата, 1961 – 1968.

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 83 – 84.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 135 – 136.