Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов Charles Augustin de Sainte-Beuve
френски литературен критик
Портрет на Сент-Бьов от Бертал, ок. 1860 г.
Роден	23 декември 1804 г. Булон сюр Мер, Франция
Починал	13 октомври 1869 г. Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	литературна критика
Работил в	Лиежки университет
Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов в Общомедия

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов (на френски: Charles Augustin de Sainte-Beuve, френски: [sɛ̃t bœv]) е френски литературовед и литературен критик, една от водещите фигури на френския литературен Романтизъм. Изобретател на собствен метод, който по-късно бива наречен „биографичен“. Пише също и поезия и художествена проза.

Биография

Роден е на 23 декември 1804 година в Булон сюр Мер, Франция. След завършване на средното си образование в Париж, постъпва в медицинско училище, но не го завършва.

От 1824 сътрудничи на списанието на „младото поколение“ романтици – „Globe“ и така става част от кръга на Юго и водещ критик на групата. По това време и под влияние на кръга около „Globe“ той решава да каже думата си и като поет и издава сборника си със стихове „Животът, стихотворенията и мислите на Жозеф Делорм“ (1829). Следват „Утешение“ (1830) и „Августовски мисли“ (1937), както и романът „Сладострастие“ (1834). След техния неуспех, след 1837 г. Сент-Бьов се отдава само на историко-литературна и критическа дейност. Първият му по-голям труд – „Историческа и критическа картина на френската поезия и театър през XVI век“ (1828), е посветен на историческото обосноваване на романтизма като завършек на изконните традиции на френската литература, прекъснати от временната доминация на класицизма. Според Сент-Бьов „предшественици“ на романтизма са Пиер дьо Ронсар, Жоашен дю Беле и други поети от XVI век.

Гробът на Сент-Бьов в гробището Монпарнас в Париж.

От 1837 г. чете лекции в Лозана (Швейцария). Там започва монументалната си „История на Пор-Роял“ (Histoire de Port-Royal, 1840 – 1860) – труд за янсенизма.

От 1844 е член на Френската академия. Получава катедра по литература в Лиежкия университет (Белгия), чете курс лекции за Шатобриан.

Умира на 13 октомври 1869 година в Париж на 64-годишна възраст. Погребан е в гробището Монпарнас в Париж.

Научна дейност

Сент-Бьов разработва собствен метод (по-късно наречен „биографичен“), един от първите научни способи за проучване на художествената литература. В този метод се разглеждат биографията и личността на даден автор като значими моменти от неговия живот. Акцентира се върху творчеството, връзката между биографията на писателя и характеристиките на литературните произведения, създадени от него.

Сент-Бьов предлага работата върху автора да започне с изучаването на роднините му, с неговия баща, братя и сестри и особено с майката. В неговия „биографичен метод“, пресечна точка на отношенията на реалността и традициите е биографичният автор, а не авторът на субекта на съзнанието, концептуалният автор, израз на който е художественият текст. В основата на биографичния метод стои представата за това, че авторът на дадено произведение е жив човек с неповторима биография и събития, които влияят на неговото творчество.

Библиография

Поезия

• Vie, poésies et pensées de Joseph Delorme (1829)
• Les Consolations (1830)
• Pensées d'août (1837)
• Livre d’amour (1843)
• Poésies complètes (1863)

Романи и новели

• Volupté (1835)
• Madame de Pontivy (1839)
• Christel (1839)
• Le Clou d’or qu'il dédia à Sophie de Bazancourt, femme du général François Aimé Frédéric Loyré d'Arbouville
• La Pendule (1880)

Критика, есеистика

• Tableau historique et critique de la poésie française et du théâtre français au seizième siècle (1828), 2 тома
• Port-Royal (1840 – 1848), 4 тома; (2 изд. – 1860, 5 тома)
• Portraits littéraires (1844), 2 тома; (2 изд. – 1876 – 78), 3 тома
• Portraits contemporains (1846), 2 тома; (2 изд. – 1869 – 71), 5 тома
• Portraits de femmes (1844) (2 изд. – 1870)
• Causeries du lundi (1857 – 1862), 16 тома
• Nouveaux lundis (1863 – 1872), 13 тома
• Premiers lundis (1874 – 75), 3 тома
• Étude sur Virgile (1857). Étude sur Virgile, издание, анотирано от Анри Гьолцер (1895).
• Chateaubriand et son groupe littéraire (1860), 2 тома
• Le Général Jomini (1869)
• Madame Desbordes-Valmore (1870)
• M. de Talleyrand (1870)
• P.-J. Proudhon (1872)
• Souvenirs et Indtscrétions (1872)
• Chroniques parisiennes (1843 – 1845 и 1876)
• Les cahiers de Sainte-Beuve (1876)
• Mes poisons (1926)
• Cahiers intimes inédits (1933)

Кореспонденция

• Lettres à la princesse (Mathilde) (1873)
• Correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1822 – 1865) (1877 – 78), 2 тома
• Nouvelle correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1880)
• Lettres à Collombet (1903)
• Correspondance avec M. et Mme Juste Olivier (1904)
• Lettres à Charles Labitte (1912)
• Lettres à deux amies (1948)
• Lettres à George Sand
• Lettres à Adèle Couriard
• Correspondance générale, (1935– )19 тома

Биографии

• Le général Jomini, étude, Paris 1869. Le général Jomini, étude на сайта Gallica

На български

• Сент Бьов. Портрети. Превод от френски Ана Сталева. София: Наука и изкуство, 1978, 494 с.
• Сент-Бьов. Сладострастие. Превод от френски Иван Кьосев. София: Гал-Ико, 1993, 381 с.

За него

• II. Levallois J., Sainte-Beuve, P., 1872
• Morand F., Les jeunes années de C. A. Sainte-Beuve, P., 1872
• Haussonville O., d’, C. A. Sainte-Beuve, sa vie et ses œuvres, P., 1875
• Pons A.-J., Sainte-Beuve et ses inconnues, P., 1879
• Nicolardot L., La confession de Sainte-Beuve, P., 1882
• Troubat J., Souvenirs du dernier secrétaire de Sainte-Beuve, P., 1890
• Brunettière F., Evolution des genres dans l’histoire de la littérature, P., 1890;
• Brunettière F., L’evolution de la poésie lyrique en France au XIX siècle, P., 1894
• Hugo V., Correspondance, t. I. P., 1896
• Sand O., Lettres à A. de Musset et à Sainte-Beuve, P., 1897
• Faguet E., Politiques et moralistes du XIX-e siècle (3 série), P., 1899
• Pailleron M. L., F. Buloz et ses amis, Sa vie littéraire sous Louis Philippe, P., 1919
• Choisy L. F., Sainte-Beuve, l’homme et le poète, P., 1921
• Michaut G., Sainte-Beuve, P., 1921
• Bellesort A., Sainte-Beuve et le XIX-e siècle, P., 1927
• Prévost J., Les epicuriens français, P., 1931

Външни препратки

От него

• „Сонет за сонета“ (стихотворение), превод от френски Пенчо Симов, електронно списание Литературен свят, бр. 41, юни 2012
• „На Виктор Юго“ (стихотворение), превод от френски Пенчо Симов (Във: Френска поезия. София: Народна култура, Библиотека „Световна класика“, 1978), тук – Моята библиотека, 21 октомври 2011
• „Затишие“ (стихотворение), превод от френски Пенчо Симов (Във: Френска поезия. София: Народна култура, Библиотека „Световна класика“, 1978), тук – Моята библиотека, 21 октомври 2011
• Произведения на Сент-Бьов на сайта на Projet Gutenberg ((en)) ((fr))
• What Is a Classic? на сайта Bartleby.com ((en))
• Œuvres Произведения на Сент-Бьов в портал Gallica ((fr))

За него

• Марсел Пруст, „Методът на Сент Бьов“, превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание LiterNet, 09.02.2013, № 2 (159)
• Марсел Пруст, Из „Методът на Сент Бьов“, превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание Литературен клуб, 3 декември 2012 г.
• Марсел Пруст, „Сент Бьов и Бодлер“, превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание Либерален преглед, 13 януари 2013 г.