Швайкхард фон Хелфенщайн
| Швайкхард фон Хелфенщайн Schweikhart von Helfenstein | |
| граф на Хелфенщайн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 октомври 1599 г.
|
| Погребан | Ландсберг ам Лех, Федерална република Германия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хелфенщайн |
| Баща | Георг II фон Хелфенщайн |
| Братя/сестри | Фробен Кристоф фон Хелфенщайн-Гунделфинген |
Швайкхард фон Хелфенщайн (на немски: Schweikhart von Helfenstein; * 26 юни 1539 в дворец Нойфра, днес към Ридлинген; † 23 октомври 1599 в Ландсберг ам Лех) е граф на Хелфенщайн, херцогски баварски управител, президент на имперския съд в Шпайер, императорски щатхалтер на Тирол, писател, публицист и поддръжник на католическата реформа.
Той произлиза от швабския благороднически род на графовете на Хелфенщайн и е син на полковник граф Георг II фон Хелфенщайн, фрайхер на Гунделфинген (1518 – 1573), и първата му съпруга Мари де Бонард (1520 – 1565), дъщеря на Клаудиус фон Борварт и Йохана фон Маркт.[1] Баща му се жени втори път за Аполония фон Цимерн (1547 – 1604), наследничка на господството Мескирх и замъците Вилденщайн и Фалкенщайн, дъщеря на Фробен Кристоф фон Цимерн, авторът на „Хрониката на графовете фон Цимерн“.[2]
През 1565 г. Швайкхард фон Хелфенщайн става католик и започва кариера, както баща му. През 1562 – 1564 г. е президент на имперския съд, 1571 – 1575 г. императорски щатхалтер на Тирол,[3] също 1574 – 1599 г. баварски херцогски съветник и управител на Ландсберг. Освен това той наследява титлата „фрайхер фон Гунделфинген“.[4]
Швайкхард фон Хелфенщайн се жени през февруари 1561 г. за Мария фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 28 август 1544; † 13 декември 1611), дъщеря на граф Карл I фон Хоенцолерн-Зигмаринген и маркграфиня Анна фон Баден-Дурлах.[5][6]
Те нямат живи деца и завещават цялата си собственост на йезуитския орден в Ландсберг. Той умира на 23 октомври 1599 г. на 60 години. Двамата са погребани в йезуитската църква Св. Кръст и монасите им правят през 1602 г. ренесансов гробен паметник.[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Heinrich Friedrich Kerler: Geschichte der Grafen von Helfenstein. Band 1, Stettin 1840, S. 138 f. (Digitalisat)
- Sigfrid Hofmann, Gregor Peda: Landsberg am Lech. Schnell und Steiner Verlag, Regensburg 1983, S. 38 (Online)
- St. Pirminius, der alte und neue Patron Innsbrucks. In: Amtsblatt der Landeshauptstadt Innsbruck. 17. Jahrgang, 1954, Nr. 11 (Digitalisat)
- Karlfriedrich Gruber: Drei Helfensteiner Grafen des 16. Jahrhunderts. In: Die Grafen von Helfenstein. Stationen ihrer Geschichte. Begleitheft zur Ausstellung im Alten Bau Geislingen, Geislingen an der Steige 1994, S. 67 – 82.
- Josef Nolte: Der Landsberger Pfleger und bayrische Rat Schweickhart von Helfenstein (1539 – 1599) im Lichte seiner Bücher. Ein eruditionsgeschichtlicher Beitrag zur oberdeutschen Adelskultur im Zeitalter der Konfessionsbildung. In: Rudolf W. Keck: Literaten – Kleriker – Gelehrte. Köln 1996, ISBN 3-412-07595-7, S. 221 – 244.
- Paul Friedrich von Stälin: Helfenstein, Graf Georg von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 686 f.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 118.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 59.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Genealogie: Marie de Bonnard[неработеща препратка], genealogieonline.nl
- ↑ Schweikard Graf v.Helfenstein Freiherr zu Gundelfingen, ww-person.com
- ↑ Jahrbuch des Vereins für Augsburger Bistumsgeschichte e. V. Band 30, Sankt-Ulrich-Verlag, Augsburg 1997, S. 139; Online
- ↑ Herren von Gundelfingen, Titel-Übergang an die Grafen von Helfenstein, hohengundelfingen.de
- ↑ Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Schweickart, Graf zu Helfenstein, Freiherr zu Gundelfingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Epitaph in Landsberg, Deutsche Digitale Bibliothek
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Schweikhard von Helfenstein
- Schweikhard von Helfenstein Landesbibliographie Baden-Württemberg
- Grafen von Helfenstein: Schweikhard