Щефан Хайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Щефан Хайм
Stefan Heym
Щефан Хайм през 1982 г.
Щефан Хайм през 1982 г.
Роден10 април 1913 г.
Починал16 декември 2001 г. (88 г.)
Професиябелетрист
Националност Германия
Жанрроман, новела, разказ
Уебсайт
Щефан Хайм в Общомедия

Щефан Хайм (на немски: Stefan Heym) е писателският псевдоним на Хелмут Флиг (Helmut Flieg) – германски белетрист, журналист и политик, сред най-значимите литературни творци от Източна Германия. Книгите си пише на немски и на английски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в саксонския град Кемниц през 1913 г. в семейството на еврейски търговец. Завършва гимназия в Берлин. След подпалването на Райхстага емигрира в Чехословакия, а през 1935 г. – в САЩ. Завършва Чикагския университет с дисертация върху иронията у Хайне.

Щефан Хайм участва във Втората световна война като офицер от американската армия и е сред съюзниците, дебаркирали в Нормандия. В знак на протест срещу Войната в Корея връща военните си отличия на американското правителство и през 1952 г., в разгара на маккартизма, едновременно с други антифашистки настроени интелектуалци, като Чарли Чаплин, Томас Ман и Бертолт Брехт, Хайм напуска САЩ. През Чехословакия се преселва в ГДР.

От 1953 до 1956 г. Хайм работи като журналист във всекидневника „Берлинер Цайтунг“.[1] Като емигрант антифашист първоначално е толериран, но отношенията му с комунистическото правителство се влошават след XX конгрес на КПСС и започналия процес на десталинизация в СССР. Романът на Хайм „Пет дни през юни“ (1974) за работническите вълнения през 1953 г. не е приет за публикуване. През 1965 г. Хайм рязко критикува Ерих Хонекер и оттогава зорко е следен от ЩАЗИ. През 1976 г. Щефан Хайм заедно с някои други творци подписва протестно писмо срещу лишаването от гражданство на поета и певец Волф Бирман. След това Хайм може да публикува само в Западна Германия. През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите и произведенията му са забранени в ГДР.

След обединението на Германия Щефан Хайм е депутат в Бундестага.

През 2001 г. на 88-годишна възраст умира от сърдечен удар[2] край брега на Мъртво море след конференция в Йерусалим, посветена на Хайнрих Хайне.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nazis in U.S.A. An expose of Hitler's aims and agents in the USA, 1938
  • Hostages, 1942
  • Of Smiling Peace, 1944
  • The Crusaders. A Novel of Only Yesterday, 1948
  • The Eyes of Reason. A Novel, 1951
  • Goldsborough. A Novel, 1953
  • Die Kannibalen und andere Erzählungen, 1953
  • Forschungsreise ins Herz der deutschen Arbeiterklasse. Nach Berichten 47 sowjetischer Arbeiter, 1953
  • Reise ins Land der unbegrenzten Möglichkeiten. Ein Bericht, 1954
  • Im Kopf – sauber. Schriften zum Tage, 1954
  • Tom Sawyers großes Abenteuer, 1956
  • Offen gesagt. Neue Schriften zum Tage, 1957
  • Fünf Kandidaten, 1957
  • Das kosmische Zeitalter. Ein Bericht, 1959
  • Schatten und Licht. Geschichten aus einem geteilten Lande, 1960
  • Die Papiere des Andreas Lenz (2 Bände), 1963
  • Casimir und Cymbelinchen. Zwei Märchen, 1966
  • Uncertain Friends. A Biographical Novel, 1969
  • 5 Tage im Juni, 1974
  • Die Schmähschrift oder Königin gegen Defoe. Erzählt nach den Aufzeichnungen eines gewissen Josiah Creech, 1970
  • Der König David Bericht. Roman, 1972
Хрониката на цар Давид, изд.: Унискорп, София (2008), прев. от англ. Тинко Трифонов, Илия Илиев
  • Cymbelinchen oder der Ernst des Lebens. Vier Märchen für kluge Kinder, 1975
  • Das Wachsmuth-Syndrom. Short Story, 1975
  • Erzählungen, 1975
  • Die richtige Einstellung und andere Erzählungen, 1976
  • Erich Hückniesel und das fortgesetzte Rotkäppchen. Märchen für kluge Kinder, 1977
  • Collin, 1979
  • Der kleine König, der ein Kind kriegen mußte und andere neue Märchen für kluge Kinder, 1979
  • Wege und Umwege. Streitbare Schriften aus fünf Jahrzehnten, 1980
  • Ahasver. Roman, 1981
  • Atta Troll. Versuch einer Analyse. Stefan Heym zum 70. Geburtstag am 10. April 1983, 1983
  • Nachdenken über Deutschland. Stefan Heym und Günter Grass diskutieren am 21. November 1984 in Brüssel, 1984
  • Schwarzenberg. Roman, 1984
  • Gesammelte Erzählungen, 1984
  • Reden an den Feind, 1986
  • Nachruf, 1988 (Autobiographie)
  • Meine Cousine, die Hexe und weitere Märchen für kluge Kinder, 1989
  • Auf Sand gebaut. Sieben Geschichten aus der unmittelbaren Vergangenheit, 1990
  • Stalin verläßt den Raum. Politische Publizistik, 1990
  • Einmischung. Gespräche, Reden, Essays, 1990
  • Filz. Gedanken über das neueste Deutschland, 1995
  • Der Winter unsers Mißvergnügens. Aus den Aufzeichnungen des OV Diversant, 1996 (Autobiographisches)
  • Immer sind die Weiber weg und andere Weisheiten, 1997
  • Pargfrider. Roman, 1998
  • Stefan Heym. Im Gespräch mit Dirk Sager, 1999
  • The architects, 2005
  • Es gibt Ideen, die Jahrtausende überstehen. Ein Gespräch zur Person und über die Zeit mit Stefan Heym (Michael Martens), 2001
  • Immer sind die Männer schuld. Erzählungen, 2002
  • Offene Worte in eigener Sache. Gespräche, Reden, Essays 1989 – 2001, 2003

Признание и почести[редактиране | редактиране на кода]

  • Щефан Хайм е почетен доктор на университетите в Берн (от 1990 г.) и Кеймбридж (от 1991 г.), както и почетен гражданин на град Кемниц (от 2001 г.)
  • През 1953 г. Щефан Хайм получава наградата Хайнрих Ман, през 1959 г. – Националната награда на ГДР 2-ра степен, през 1993 г. – Наградата на Йерусалим и през 2000 г. – Медал за мир на международното сдружение на лекарите за предотвратяване на атомната война.
  • През 2004 г. библиотеката в берлинския район Адлерсхоф е преименувана на Библиотека Щефан Хайм.[3]
  • От 2008 г. на всеки три години град Кемниц присъжда международната награда Щефан Хайм на писатели и публицисти, „които се включват в социални и политически дебати, за да защитават морални ценности“.
  • През юни 2010 г. в парка пред градския съвет на Шварценберг е осветен паметник във формата на разтворена книга с цитат „за свободата като риск“ от романа на Щефан Хайм Шварценберг.[4]
  • През 2013 г. се провеждат многобройни прояви в чест на 100-годишнината от рождението на Щефан Хайм.
  • През април 2013 г. в град Кемниц е осветен площад Щефан Хайм.
  • На 4 ноември 2014 г. по случай 25-ата годишнина от речта на Щефан Хайм при демонстрацията на Александерплац е наречен на негово име площад в Берлин.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Stefan Heym Nachruf, Fischer Verlag Frankfurt am Main 1990, S. 589 – 593
  2. ↑ Stefan Heym: Tod doch kein Unglücksfall
  3. ↑ Zehn Jahre Stefan Heym Bibliothek in Adlershof // Архивиран от оригинала на 2017-10-30. Посетен на 2017-10-29.
  4. ↑ Schwarzenberg ehrt Stefan Heym
  5. ↑ Schriftsteller und Antifaschist Stefan-Heym-Platz in Lichtenberg eingeweiht

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Щефан_Хайм&oldid=11998405“.