Денонощие
Денонощието е 24-часов[1] отрязък от време, за който Земята извършва едно пълно завъртане около своята ос.[2] За граждански цели, този отрязък се определя като този между две поредни полунощи.[3] Също така, то служи и като времеизмервателна единица в ежедневието на човека – бита, стопанските дела и научната дейност.
Най-общо, денят е съставен от ден и нощ, които са с различна продължителност в зависимост от наклона на земната ос, полукълбото и др. Повечето подробности са дадени по-долу.
На свой ред, последователностите от денонощия образуват седмици, месеци, n-месечия, години, n-летия, векове и т.н.
Денонощието преминава през поредица от стъпки, по-основни от които са утрото, обедът, следобедът, вечерта и същинската нощ. Част от тях попадат изцяло в деня или нощта, докато останалите са преходни/гранични. Продължителността на всяка от тези е различна през годината в зависимост от наклона на земната ос, полукълбото и др. Дневното им протичане задвижва циркадните ритми у множество организми и са от жизнено значение за множество процеси у тях.
В общия случай, денонощието започва в полунощ, изписвана като 00:00 ч. или 12 ч. п.о. Съществуват и други образци, като еврейския календар, например, който отброява дните въз основа на времето между два залеза.
Произход на думата[редактиране | редактиране на кода]
Думата е образувана от съчетаването на „ден“ и „нощ“. „Ден“ е от старобългарската дьнь, която е от праславянската *dьnь. „Нощ“ е от старобългарската нощь, която е от праславянската *not’ь.
В съвременния български език — предимно в разговорния, но понякога и в книжовния, „ден“ и „денонощие“ се употребяват еднозначно. На английски, например, думата и за двете е day.
Части на денонощието[редактиране | редактиране на кода]
| Времева единица | Част от денонощието | Дял от частта на денонощието | Осветеност | Пояснения |
|---|---|---|---|---|
| Денонощие | Нощ | Полунощ = среднощ | Полунощен мрак. | |
| Денонощие | Нощ | Напреднала нощ | Нощен мрак. | |
| Денонощие | Нощ/Ден | Заздрачаване | Сутрешен здрач. | В кръгозора се наблюдава светлина, но слънчевият кръг не е видим. Здрач. |
| Денонощие | Ден | Развиделяване = разсъмване = зазоряване = зора | Виделина. | Става светло, непосредствено преди изгрева. Погрешно се смята, че зората следва изгрева. |
| Денонощие | Нощ/ден | Изгрев | Засилваща се светлина. | Началният миг на деня и съставното му утро. |
| Денонощие | Ден | Утро = утрин(а) = сутрин = заран = саба(х)лен | Дневна светлина. | Започва с изгрева. |
| Денонощие | Ден | Предобед = пред(и) пладне | Дневна светлина. | |
| Денонощие | Ден | Обед = пладне | Дневна светлина. | |
| Денонощие | Ден | Следобед = след/после пладне | Дневна светлина. | |
| Денонощие | Ден/Нощ | Залез | Отслабваща светлина. | |
| Денонощие | Нощ | Заздрачаване = привечер[4] | Вечерен здрач = полумрак = сумрак.[5] | |
| Денонощие | Нощ | Вечер | Нощен мрак. | Мрак = мрачина |
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Средно.
- ↑ Казано другояче, това е времето, необходимо за Земята да застане повторно срещу Слънцето с един и същи свой меридиан.
- ↑ За астрономически и мореплавателни цели – между два поредни обеда.
- ↑ Колектив. Речник на съвременния български книжовен език. Том II: Л-П. БАН, С., 1957 г.
- ↑ Колектив. Речник на съвременния български книжовен език. Том III: Р-Я. БАН, С., 1959 г.