Каталуня (писта)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каталуня
Старт-финалната права

Сиркуит де Каталуня (на каталунски Circuit de Catalunya) е писта за автомобилни и мотоциклетни състезания, намираща се в община Монтмело, северно от Барселона, Испания.

Пистата е домакин на стартовете за Голямата награда на Испания във Формула 1 и Голямата награда на Каталуня в Мото ГП, състезания от сериите GP2 и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тази писта често е наричана Барселона, въпреки че се намира извън града, за разлика от пистата Монджуик, която е улична писта и се намира в самия град - в парк Монджуик - и домакинства на четири старта от Формула 1 в периода 1969 - 1975 г. Именно тези стартове дават идеята за строежа на Сиркуит де Каталуня, за да може Голямата награда на Испания отново да се провежда в Каталуня.

Пистата е официално открита през месец септември 1991 г. Още същия месец се провежда и първата надпревара за Голямата награда на Испания.

Сиркуит де Каталуня е предпочитана от много отбори за тестове на болидите и предсезонна подготовка. Това се дължи както на съчетанието от скоростни отсечки, бързи и бавни завои, така и на мекия климат през зимата и пролетта.

Някои от запомнящите се стартове от Формула 1 са през 1994 г., когато Михаел Шумахер финишира втори, въпреки че заради повреда кара над половината състезание само на пета скорост; през 1996 г., когато Шумахер печели първата си победа за Ферари; през 2001 г., когато Мика Хакинен се вижда победител, но отпада в последната обиколка заради повреда в съединителя, а победата грабва Шумахер; през 2006 г., когато Фернандо Алонсо става първият испанец, спечелил Голямата награда на Испания.

През 2004 г. по време на предсезонни тестове Лорис Капироси с Дукати Десмоседичи развива скорост от 347,4 км/ч на старт-финалната права. Тази скорост е рекордна за Световния шампионат по мотоциклетизъм.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Характерни за пистата, освен климата и разнообразието от завои, са и трудните изпреварвания в края на старт-финалната права. Последният завой преди нея е бърз и водещата кола създава турбуленция, която възпрепятства следващата я да се движи плътно след нея, а на старт-финалната права не може да скъси това разстояние дотолкова, че да има условия за изпреварване в първия завой. Затова през 2007 г. преди последния завой е направен шикан, който предотвратява турбуленцията.

Друг фактор, който играе голяма роля по време на състезателния уикенд са драстичните промени в посоката на вятъра. Това прави труден избора на аеродинамичните настройки на болида и понякога води до изненадващи резултати на по-слаби отбори, които са налучкали правилните настройки.

Дългите широки завои натоварват гумите и стимулират износването им.

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Пилот Конструктор Статистика
2013 Фернандо Алонсо Ферари Статистика
2012 Пастор Малдонадо Уилямс-Рено Статистика
2011 Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2010 Марк Уебър Ред Бул-Рено Статистика
2009 Дженсън Бътън Браун-Мерцедес Статистика
2008 Кими Райконен Ферари Статистика
2007 Фелипе Маса Ферари Статистика
2006 Фернандо Алонсо Рено Статистика
2005 Кими Райконен Макларън-Мерцедес Статистика
2004 Михаел Шумахер Ферари Статистика
2003 Михаел Шумахер Ферари Статистика
2002 Михаел Шумахер Ферари Статистика
2001 Михаел Шумахер Ферари Статистика
2000 Мика Хакинен Макларън-Мерцедес Статистика
1999 Мика Хакинен Макларън-Мерцедес Статистика
1998 Мика Хакинен Макларън-Мерцедес Статистика
1997 Жак Вилньов Уилямс-Рено Статистика
1996 Михаел Шумахер Ферари Статистика
1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Статистика
1994 Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1993 Ален Прост Уилямс-Рено Статистика
1992 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Статистика
1991 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Статистика

Световен шампионат по мотоциклетизъм[редактиране | редактиране на кода]

Година 125cc 250cc 500cc
1996 Тономе Манако (Хонда) Макс Биаджи (Априля) Карлос Чека (Хонда)
1997 Валентино Роси (Априля) Ралф Валдман (Хонда) Майкъл Дуън (Хонда)
1998 Тономе Манако (Хонда) Валентино Роси (Априля) Майкъл Дуън (Хонда)
1999 Арно Венсан (Априля) Валентино Роси (Априля) Алекс Кривие (Хонда)
2000 Симоне Сана (Априля) Оливие Жак (Ямаха) Кени Робъртс мл. (Сузуки)
2001 Лусио Чекинело (Априля) Дайджиро Като (Хонда) Валентино Роси (Хонда)
Година 125cc 250cc MotoGP
2002 Сан Марино Мануел Поджали (Джилера) Марко Меландри (Априля) Валентино Роси (Хонда)
2003 Дани Педроса (Хонда) Ранди дьо Пюние (Априля) Лорис Капироси (Дукати)
2004 Ектор Барбера (Априля) Ранди дьо Пюние (Априля) Валентино Роси (Ямаха)
2005 Матия Пасини (Априля) Дани Педроса (Хонда) Валентино Роси (Ямаха)
2006 Алваро Баутиста (Априля) Андреа Довициосо (Хонда) Валентино Роси (Ямаха)
2007 Томойоши Кояма (КТМ) Хорхе Лоренцо (Априля) Кейси Стоунър (Дукати)
2008 Майк Ди Мелио (Дерби) Марко Симончели (Джилера) Дани Педроса (Хонда)
2009 Андреа Яноне (Априля) Алваро Батиста (Априля) Валентино Роси (Ямаха)
Година 125cc Moto2 MotoGP
2010 Марк Маркез (Дерби) Юки Такахаши (Тех 3) Хорхе Лоренцо (Ямаха)
2011 Николас Терол (Априля) Стефан Брадл (Калекс) Кейси Стонър (Хонда)
Година Moto3 Moto2 MotoGP
2012 Маверик Винялес (ФТР Хонда) Андреа Яноне (Спийд Ъп) Хорхе Лоренцо (Ямаха)
2013 Луис Салом (КТМ) Пол Еспаргаро (Калекс) Хорхе Лоренцо (Ямаха)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]