Долна Нушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долна Нушка
Δαφνούδι
— село —
Гърция
41.0606° с. ш. 23.7464° и. д.
Долна Нушка
Централна Македония
41.0606° с. ш. 23.7464° и. д.
Долна Нушка
Сярско
41.0606° с. ш. 23.7464° и. д.
Долна Нушка
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДовища
Надм. височина208 m
Население1182 души (2001)
Пощенски код62050
Телефонен код2321

Долна Ну̀шка (на гръцки: Δαφνούδι, Дафнуди, катаревуса: Δαφνούδιον, Дафнудион, до 1927 година Κάτω Νούσκα, Като Нуска[1]) е село в Гърция, дем Довища, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Нушко, Нушка, умалително от Нушо, Нуша със с вместо ш на гръцка почва.[2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На 2,5 km североизточно от Долна Нушка е античната и средновековна крепост Калята.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Икона „Архангел Гавриил“ от „Свети Атанасий“ в Долна Нушка, XVIII век

Жителите на Нушка (Горна и Долна) са късни преселници от село Драгуш, чиито развалини са край Хорвища.[4]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Нуска-и-зир с 25 джизие ханета (домакинства).[5]

Гръцка статистика от 1866 година показва Нуска (Νούσκα) като село със 175 турци и 275 българи православни.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Нуска (Kato-Nouska) живеят 300 гърци.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нуска (Nouska) е посочено два пъти - веднъж като село в Сярска каза с 42 домакинства и 110 жители гърци и втори път като село в Зъхненска каза със 154 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 318 българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Долня-Нуска като село с 80 български и 30 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Нуска, село на пределите между Сярската и Зъхненската каза. На 1/2 час от него е Горна Нуска, която принадлежи на Сярската каза. 60 къщи българе, между които има няколко турски.[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Долня Нуска брои 380 българи-християни, 100 турци мюсюлмани и 120 турци християни.[11] Според Йордан Н. Иванов тези данни са най-точни, но гагаузите са повече – приблизително колкото българите.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нуска (Nouska) има 115 жители гърци.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 36 бежански семейства и 153 души.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Дафнуди, но новото име влиза официално в регистрите в 1927 година.[1][15]

Прекръстени с официален указ местности в община Долна Нушка на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Коса[16] Κόσσα Λάκκος Хорторема Χορτόρεμα[17] сминишка река ЮИ от Долна Нушка[16]
Арапча[16][18] Άράψα Арапица Άραπίτσα[17] възвишение на З от Долна Нушка (183,7 m)[16]
Чавдар тепе[3] Παλντάρ Τεπέ Дрепану Δρέπανου[17] възвишение в Сминица на СИ от Долна Нушка[16]
Нушка[16] Κούσκα Дафни Δάφνη[17] възвишение в Сминица на СИ от Долна Нушка[16]
Дравуща[16][18] Δραβούστα Дросерон Рема Δροσερόν Ρέμα[17] сминишка река ЮИ от Долна Нушка[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долна Нушка

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
  3. а б Κάστρο Δαφνουδίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 102.
  5. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  6. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124 и 146.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  18. а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.