Горна Нушка
| Горна Нушка Μέταλλα | |
| — село — | |
  Горна Нушка  Горна Нушка  Горна Нушка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Надм. височина | 371 m |
| Население | 275 души (2001) |
Горна Ну̀шка (на гръцки: Μέταλλα, Метала, до 1934 година Άνω Δαφνούδι, Ано Дафнуди,[1] до 1927 година Άνω Νούσκα, Ано Нуска[2]) е село в Гърция, дем Довища.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 9 километра източно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Нушко, Нушка, умалително от Нушо, Нуша със с вместо ш на гръцка почва.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на Нушка (Горна и Долна) са късни преселници от село Драгуш, чиито развалини са край Хорвища.[4]
Гръцка статистика от 1866 година показва Нуска (Νούσκα) като село със 175 турци и 275 българи православни.[5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Нуска (Ano Nouska) живеят 264 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нуска (Nouska) е посочено два пъти – веднъж като село в Сярска каза с 42 домакинства и 110 жители гърци и втори път като село в Зъхненска каза със 154 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 318 българи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Горна-Нуска, малко село на СИ от Довища; при полите на Боздаг. То е предел между Сярската и Зъхненска каза. Долна Нуска, на разстояние от 1/4 час принадлежи на Зъхненската каза. Земя плодородна; искарва добър тютюн. Гръцка църква. 45 къщи, 200 жители. Всички християне, говорят турски без изключение.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горна Нуска брои 240 жители, всички турци християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нуска (Nouska) има 115 жители гърци.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 198 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Ано Дафнуди, а в 1934 – на Метала.[12]
В 1953 година е построена църквата „Успение Богородично“.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Шейтан тепе[14] | Σεϊτάν Τεπέ | Дяволос | Διάβολος[15] | връх в Сминица на С от Горна Нушка (773,1 m)[14] |
| Чатал[14] | Τσοταλ | Дихалу | Δίχαλου[15] | връх в Сминица на СИ от Горна Нушка[14] |
| Сари Йолум[14] | Σαρρή Γιολούμ | Епимикес | Έπίμηκες[15] | връх в Сминица на С от Горна Нушка[14] |
| Каш[14] | Κάσι | Враходес | Βραχώδες[15] | връх в Сминица на С от Горна Нушка (960,6 m)[14] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 102.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124 и 146.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
| ||||||||||||||
