Саблеклюн
| Саблеклюн | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Саблеклюн в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) е прелетна птица от семейство Дъждосвирцови. Среща се и в България. Според Червената книга на България видът се смята за застрашен.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото на саблеклюна е 43 cm, размахът на крилата – 78 cm, а оперението му е двуцветно.[3] Главата, задната страна на врата, част от плещите и маховите пера са черни, а останалите части на тялото са бели. Клюнът е дълъг, извит нагоре и наподобява закривена сабя. Полов диморфизъм не се наблюдава, но има слабо изразен възрастов диморфизъм. Младите индивиди са със сиви гърди и ръждивокафяв цвят по крилата.[4]
Звукът, който издава е звънливо и многократно повтарящо се „куик-куик“.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Саблеклюнът е разпространен в Централна и Южна Европа, Африка, Западна Азия, Северна Америка и Австралия. Зимува в Африка, Южна Азия, Балканския полуостров и по крайбрежията на Средиземно и Каспийско море.[4] Северните популации мигрират на юг между август и октомври и да се връщат за размножаване между март и май.[5]
В България долита през март и отлита през септември и октомври. По време на миграционния период може да бъде срещнат край вътрешните водоеми на страната. Отделни индивиди остават в България и през зимата. През размножителния период е наблюдаван само по Черноморското ни крайбрежие, където обитава малки заливи, солници, крайбрежни блата, езера, равни брегове и лагуни.[4]
В миналото е бил редовно гнездещ вид край Бургаските езера, блатото-лагуна Алепу, по Дунавското крайбрежие и поречието на река Искър. През последните години гнездовата популация е концентрирана в езерата около Бургас, главно край Атанасовското езеро, където е най-многоброен по време на миграция. По-рядко гнезди в Шабленската тузла, Белославско-Варненския езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро и инцидентно по Дунавското крайбрежие. Общата численост на вида в България е около 250 – 800 двойки, а през по-топли зими числеността му достига до 1500 птици.[6] Броят на саблеклюна в световен мащаб за 2006 година се оценява на 210 000 – 460 000 птици.[5]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Саблеклюнът живее на колонии, обикновено между 10 и 70 двойки.[5] Обитава солени, бракични или сладководни водоеми, засолени терени, пясъчни коси, рибарници, изкуствени водоеми, речни устия поливни площи и наводнени равнини в безводни области.[6] Най-важната характеристика на местообитанията за разплод са високата соленост и нивото на водата, което през лятото постепенно се понижава и излага допълнителни места за хранене. Рядко се появява край вътрешните сладководни езера и реки. [5]
При миграции и през зимата се срещат на ята в разнообразни влажни зони.[3] За нощуване се събират в големи ята от няколко хиляди индивида.[5]
Храната на саблеклюна се състои предимно от водни безгръбначни с дължина между 4 и 15 cm, включително водни насекоми, малки бръмбари, мушици, ларви на мухи, ракообразни, червеи и мекотели, които събира по тинестото дъно на разливите. Понякога се храни и с дребни рибки и растителни остатъци, семената и малки корени. Когато търси храна потапя във водата главата, шията и предната част на тялото си.[4][5]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
При образуване на гнездовата двойка мъжкият токува. Гнездото може да бъде разположено на различни места, включително върху голия пясък, засъхнала кал, къса трева, суха растителност, отломки и отпадъци.[5] То представлява ямичка, застлана с трева и водни растения.[4] Саблеклюнът гнезди на големи колонии, като разстоянието между две съседни гнезда обикновено е около един метър, но може да бъде и 20 – 30 cm.[5] Женската снася 3 – 4 яйца в охрен цвят, изпъстрени с чернокафяви и сивкави петна. Двете птици ги мътят заедно на смени в продължение на 22 – 24 дни.[4]
При опасност двете възрастни птици се преструват на ранени и постепенно се отдалечават от гнездото. В това време малките се притаяват до земята или се скриват между блатните растения.[4]
Отрицателно действащи фактори[редактиране | редактиране на кода]
В Европа видът е застрашен от замърсяването на влажните зони с полихлоринирани бифенили, инсектициди, селен, олово и живак. Важните места за зимуване, например в Португалия или Жълто море, са застрашени също от развитието на инфраструктурата, мелиорациите, замърсяването, човешката намеса и намаляването на речните течения. Видът е чувствителен към инфлуенца по птиците и ботулизъм, така че може да бъде застрашен от бъдещи огнища на тези заболявания.[5]
В България върху популацията на саблеклюна отрицателно действат резките промени на водното ниво в местата на гнездене, безпокойството, предизвикано при ремонтни дейности на дигите в Атанасовското и Поморийското езеро, унищожаването на люпилата от наземни хищници, замърсяване на водите.[6]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Яйце на саблеклюн -
Малко, търсещо храна -
Възрастна птица, търсеща храна -
В полет -
Видео на възрастна птица, търсеща храна
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Recurvirostra avosetta (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Саблеклюн. Посетен на 25 декември 2016
- ↑ а б в Птиците в България/Саблеклюн/Recurvirostra avosetta
- ↑ а б в г д е ж Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.183
- ↑ а б в г д е ж з и BirdLife International. Recurvirostra avosetta // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 25 декември 2016. (на английски)
- ↑ а б в Червена книга на Република България. Саблеклюн. Посетен на 25 декември 2016
|
