Библиотеки в Древен Египет
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Библиотеки в Древен Египет притежавали както храмовете, така и отделни лица.
Покритите с писмена папируси били навивани на рула и връзвани с шнур, а понякога и запечатвани; в този вид съществувала йероглифната книга (меджат). Когато отделните свитъци съставяли едно произведение, те били прибирани заедно в кожени калъфи преди да бъдат затворени в глинени или каменни съдове или ковчежета. Имало е цели зали за подреждането на книгите — от „Разказ за Сатни Камесу“ става ясно, че делвите с книги били разполагани в партерните зали.
Към храмовете имало специални хранилища — „зала за книги“ се нарича едно от помещенията на храма в Дендера, над чиято врата е издълбана палитра на писар, по стените е изписан каталогът на книгите там. В храма в Едфу, построен по плана на храма в Дендера, е имало подобна зала.
Тези писания са най-често списъци (описи на храмовото имущество, листи на свързани с храма личности, предписания за управление на храма), папируси срещу уроки и за прогонване на диви животни, предписания за провеждане около храма на процесии в чест на Хор и т.н. При разкопаване на гробници са били открити и библиотеки с магически и религиозни книги, литературни творби и „научни“ трактати. Тези текстове са били сътворени от писари по поръчка на жреци (жреци-фараони) и отделни лица, те са преписвали за своите клиенти стари текстове или съвременни произведения, към които са ги подтиквали модата, суеверието, религията или добрият вкус.