Калиев хидрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Калиевият хидрид, KH, е неорганично съединение. То е бяло твърдо вещество и силна основа, използвана в органичния синтез, както и изключително реактивоспособно съединение.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Калиевият хидрид се получава при директно взаимодействие между калий и водород:

2 K + H2 → 2 KH

Тази реакция е открита от Хъмфри Дейви скоро след откриването на калият, който отбелязал, че металът се изпарява в поток на водород при загряване под температурата му на кипене.

Калиевият хидрид е разтворим в разтопени хидроксиди (като натриев хидроксид) и смеси на соли, но не и в органични разтворители.

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

KH взаимодейства с вода по уравнението:

KH + H2O → KOH + H2

Калиевият хидрид е основа, по-силна от натриев хидрид. Използва се за депротонизиране на някои карбонилни съединения и амини до респективно еноли (алкеноли) и амиди.

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

KH се самозапалва на въздуха, взаимодейства агресивно с киселини и се запалва при контакт с оксиданти, включително кислород и други газове.