Аристидис Маргаритис
| Аристидис Маргаритис Αριστείδης Μαργαρίτης | |
| гръцки революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Аристидис Маргаритис (на гръцки: Αριστείδης Μαργαρίτης), известен като капитан Питас или Тромарас (καπετάν Πίτας, Τρομάρας) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Маргаритис е роден в западномакедонския град Костур, тогава в Османската империя. Още млад става хайдутин. В 1903 година към четата му се присъединява Лазар Апостолов.[1] Четата му действа в Костурско, Корещата, Костенарията и Леринско.[2][3]
При появата на организираната гръцка въоръжена пропаганда Маргаритис се присъединява към нея и сътрудничи на Павлос Мелас. Според гръцки, предимно публицистични, източници взима участие или ръководи редица сражения с български чети: На 10 ноември 1904 година (сряда) се сражава при Жужелци, при което загиват 9 българи и 2 гърци, а 20 българи са ранени. На 16 декември 1904 година (четвъртък) четата му напада Чурилово и убива 3 и пленява двама българи. На 20 декември 1904 (понеделник) се сражава с българска чета при Кишава, Битолско, като в битката загиват двама гърци. На 21 март 1905 (понеделник) при Писодер Маргаритис отново дава сражение на българска чета, в което от българска страна загиват 17, а от гръцка 3 и 12 ранени.[4] През март 1905 напада българска чета край Лудово и убива 7 българи, а на 22 март (или на 29) отново дава сражение край Лудово, в което загиват 5 българи.[5] На 11 април 1905 (понеделник) се сражава край Головраде и при Осничани, като убива 5 българи. В същия ден напада Езерец и залавя 9 български лидери, от които убива 8.[6]
На 3 май Стефанос Дукас (Малиос) и Георгиос Цондос арестуват Маргаритис по обвинение в предателство в полза на българите и го разстрелват. По-късно твърдят, че убийството е станало, тъй като Маргаритис е насилвал местното население и го е изнудвал за пари. Лакис Пирзас изпраща протестно писмо до министър-председателя Георгиос Теотокос по повод убийството на Маргаритис, обвинявайки Цондос и неуравновесения свещеник Хрисостомос Хрисомалидис.[7][8][9] Цондос отхвърля обвиненията и държи отговорен Германос Каравангелис.[10][9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Σφακιά, Η ρίζα της Κρήτης, Γενεαλογία και Ιστορία Δεληγιαννάκηδων και Βαρδουλάκηδων
- ↑ Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου, Το χρονικό της Ελληνικής επίθεσης στη Μακεδονία (30/8/1904 - 31/10/1905)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς, Λ
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου, Η περιοχή Καστοριάς, Γεωγραφία της ιστορίας, o οικισμός Έζερετς), архив на оригинала от 3 януари 2013, https://archive.is/20130103041029/www.freewebs.com/onoma/ezerec.htm, посетен на 3 януари 2013
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου, Το χρονικό της Ελληνικής επίθεσης στη Μακεδονία (30/8/1904 - 31/10/1905)
- ↑ Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
- ↑ Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
