Аты-баты, шли солдаты...

Аты-баты, шли солдаты...
Аты-баты, шли солдаты...
Режисьори	Леонид Биков
Сценаристи	Борис Василиев Кирил Рапопорт
В ролите	Леонид Биков Владимир Конкин Елена Шанина
Музика	Георгий Дмитриев
Оператор	Владимир Войтенко
Филмово студио	Киностудия Довженко
Жанр	драма военен филм
Премиера	1976 г.
Времетраене	87 мин.
Страна	СССР
Език	руски
Външни препратки
IMDb Allmovie

Аты-баты, шли солдаты... е съветски игрален филм, последната режисьорска работа на Леонид Биков и последната му филмова роля.

7-мо място в боксофиса през 1977 г. – 35 800 000 зрители. В Полска народна република филмът е гледан от 378 000 зрители

Сюжет

Малката гара Подбедня не се различава от много други гари в Съветския съюз. По време на Великата отечествена война тук се водят ожесточени битки. И сега тук идват роднини на тези, които са се доближили до победата, но не доживяват да я видят.

Във филма „Аты-баты, шли солдаты...“ две сюжетни линии се показват паралелно. Първата се развива през 1974 г., втората – през пролетта на 1944 г. До края на филма линиите се събират на бойното поле, което се провежда на 18 март 1944 г. и което е почетено от събралите се на 18 март 1974 г.

Събития от 1974 г.

Константин Святкин празнува в кръга на колегите си получаването на званието подполковник. В същия ден той получава картичка с покана да дойде на гара Подбедня, където преди 30 години е починал баща му. Константин не помни баща си: когато е починал, той е бил само на една година. Скоро майка му също е починала и Константин е отгледан в сиропиталище.

Във влака Константин среща Анна Веленстович, дъщерята на младши лейтенант Игор Суслин, който е загинал в същата битка като бащата на Константин.

Анна носи фамилията на майка си. Майка ѝ и баща ѝ са прекарали само една нощ заедно в навечерието на последната битка за бащата на Анна, а майката на Суслин не иска да признае нито майка ѝ, нито самата Анна.

Анна обяснява, че тя е написала картичката. Заедно с местния председател на колхоза, на годишнината от битката, те са решили да съберат роднините на загиналите войници.

Свидетел на битката е местната жителка Валентина Ивановна. Тогава тя е била на 12 години. Именно пред къщата им спира през нощта взвода на младши лейтенант Суслин, чиито войници на следващия ден трябва да спрат немските танкове с цената на живота си.

Събития от 1944 г.

Младши лейтенант Суслин, който е завършил десетгодишно училище и ускорени командни курсове, е назначен за командир на противотанков взвод. Преди да бъде изпратен на фронта, той е инструктиран да подготви ударен противотанков взвод.

Във взвода, освен млади и неопитни войници, има опитни фронтови войници. Един от тях е ефрейтор Святкин с прякор „Сватовник“. Святкин наскоро е унищожил три немски танка, бил е ранен и в болницата получава Ордена „Червена звезда“. След болницата Святкин е изпратен във взвода на Суслин.

Веселец, шегаджия и бивш обитател на сиропиталище, „Сватовник“ се подиграва на млад лейтенант, който никога не е виждал немски танк, а отначало Суслин дори моли командира на батальона да отстрани Святкин от взвода си като недисциплиниран боец.

Взводът на Суслин пристига в гара Подбедня, разположена в тила. Командирът на ротата нарежда на Суслин да премине към Илинка и да пренощува там, а на сутринта да се премести в Румянцево, да намери там старшината и да действа според заповедта.

Взводът трябва да спре за нощувка в Илинка и Святкин моли командира на взвода да му позволи да отпразнува рождения ден на сина си с другарите си (през 70-те години го виждаме – това е подполковник Константин), тъй като самият той няма рожден ден.

Другарят на Святкин Вано Кодеридзе кани на тържеството две момичета от съседния медицински батальон. В един от тях Суслин внезапно разпознава своята съученичка Кима Веленстович. Игор и Кима са били влюбени един в друг в училище, но не са си го признавали. Прекарват нощта заедно.

На сутринта Игор е извикан при тежко ранения полковник. Той информира Суслин, че немската моторизирана група е пробила обкръжението и се придвижва към Илинка, където има много ранени.

Суслин и неговият противотанков взвод трябва да спрат врага.

Създатели

• Сценаристи: Борис Василиев и Кирил Рапопорт
• Режисьор: Леонид Биков
• Оператор: Владимир Войтенко
• Художник: Георгий Прокопец
• Композитор: Георгий Дмитриев
• Военен консултант: В. Г. Шашков (полковник, Герой на Съветския съюз)
• Пиротехник: Пьотр Приходко
• Монтаж: Александра Голдабенко
• Режисьор: Николай Злочевски

Актьорски състав

1944

• Леонид Биков като ефрейтор Виктор Святкин, „Сватовник“
• Владимир Конкин – младши лейтенант Игор Суслин, „Суслик“
• Елена Шанина – Кима Веленстович
• Богдан Бенюк – редник Кринкин
• Иван Гаврилюк като сержант Иван Сайко, Балтика
• Отабек Ганиев като редник Хабарбеков, Хабанера
• Владимир Герасимов – младши сержант Владимир Мятников, философ
• Виктор Мирошниченко – Федор Иванович Гарбузенко, бригадир
• Сергей Иванов – редник Лавкин, „Калуга“ (озвучен от актьора Виталий Дорошенко)
• Борис Кудрявцев – общ
• Николай Сектименко – редник Глебов
• Вано Янтбелидзе като редник Вано Кодеридзе, „Рицарят без тигрова кожа“

1974

• Леонид Бакщаев – Константин, син на Святкин
• Евгения Уралова като Анна, дъщеря на Суслин и Кима
• Гия Авалишвили като Тенгиз Кодеридзе, син на Вано
• Николай Гринко – полковник, командир на Константин
• Михаил Езепов – Михаил, певец, син на Мятников
• Нина Кирякова като сестрата на Кринкин
• Маргарита Кошелева като Любаша, жената на Константин
• Пьотър Любешкин като Иля Иванович, тъстът на Константин
• Леонид Марченко – Леня, син на Лавкин
• Наталия Наум – Валентина Ивановна
• Вилорий Пашченко – Петрович, председател на колхоза
• Борис Химичев като Юрий Иванович, син на Сайко
• Юрий Шерстнев – племенник на Глебов
• Аида Юнусова като Юнес, дъщерята на Хабарбеков

В епизоди

• Нина Антонова като Люси, барманка
• Иван Бондар – ранен
• Владимир Волков – капитан
• Валентина Гришокина – приятелката на Любаша
• Георгий Дворников – редник Гусев, „Пат без паташон“
• Галина Долгозвяга – приятелката на Любаша
• Николай Козленко – ранен полк
• Светлана Кондратова – приятелката на Кима
• Евгений Паперни – колега на Константин
• Виктор Маляревич – колега на Константин
• Дмитрий Миргородски – старши лейтенант, командир на рота
• Олга Петренко – приятелката на Любаша

Прототипи

Битка, подобна на тази, описана във филма, се провежда край Харков през 1943 г. Противотанков взвод под командването на лейтенант Пьотр Широнин (като Суслик, току-що излезнал от пехотното училище) задържа вражеска бронирана група от 25 немски танка и 15 бронетранспортьора близо до село Тарановка. От сутринта на 2 март до обяд на 6 март взвода на „Широнинци“ устоява на всички вражески атаки, унищожавайки общо 10 танка, самоходно оръдие и бронетранспортьор, а с огън от картечници и картечни пистолети – над 100 вражески войници. По време на ожесточената битка по-голямата част от взвода загива. Най-яростна е битката на 5 март, в която падат убити деветнадесет „широнинци“, по-късно наречени „украински панфиловци“. Оцеляват само 6 души. Всички загинали са погребани на 8 март 1943 г. в общ гроб в Тарановка. На 18 март 1943 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР 25 души от взвода на Широнин са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.

Награди

• 1977 г. – Държавна награда на Украинската ССР на името на Тарас Шевченко (за филмите „На бой отиват само старците“ и „Аты-баты, шли солдаты...“) на режисьора Леонид Биков
• 1977 – Голямата награда на Международния филмов фестивал в Бистрица (Чехословакия)

Външни препратки

• Страница фильма на сайте RussianCinema
• Страница фильма „Аты-баты, шли солдаты“ на сайте памяти Леонида Быкова