Бадар
| Бадар Бадар | |
| — село — | |
 Поглед към селото от Блаце | |
  Бадар | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 364 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 1044 |
| МПС код | SK |
| Бадар в Общомедия | |
Бадар или Бадер (на македонска литературна норма: Бадар) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Бадар се намира археологически обект Дърма. В миналото грешно е идентифициран като споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Бедeриана, край която се намира родното място на император Юстиниан I Таврезиум. Според съвременни изследвания Бедериана се намира край днешен Ниш.[1]
Гореизложеното предположение, което се основава предимно на сходството на имената, е опровергано от допълнителни научни изследвания, които показват, че името на село Бадар възниква през периода на османското владичество, тъй като местността преди това се е наричала Румена лъка, а едва след турското завоевание се нарича Бехадир, от което произлиза съвременното име Бадар, което няма нищо общо с древното Бедeриана.[2]
В края на XIX век Бадар е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бадеръ (Румя Лака) живеят 120 българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бадер има 120 българи екзархисти и в селото фукционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бадар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бадер (Bader) като село с неясен етнически състав.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители – 9 северномакедонци, 5 роми и 1 друг.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бадар
Стоян Траянов Панев, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Втора скопска дружина[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cameron, Averil. The Cambridge Ancient History. Vol. XIV: Late Antiquity: Empire and Successors. Chapter III: Justin I and Justinian. Cambridge University Press, 2000. ISBN 978-0-521-32591-2. p. 63. (на английски)
- ↑ Томовић, Гордана. На Романи Луце // Историјски часопис 44 (1997). 1998. с. 89-101.}}
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 534 и 827.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 534.
| |||||||||||
