Беседа:Недялско
Спомени на потребител[редактиране на кода]
Текстът е неенциклопедичен и доста емоционален, и въпреки желанието си не успях да извлека нищо подходящо за другите секции в статията. Но вдъхновението, с което е писан, не ми даде сърце да го премахна. Тъй като е и подписан отдолу от потребителя, според мен напълно отговаря на критериите за изявление в беседа. Текстът е запазен автентичен. --Spiritia 18:22, 8 октомври 2006 (UTC)
Жители: Много над 1000 души. Селско стопанство и производство: Два големи стопански двора, в които имаше: Около 20 - 30 стада животни, от които овце, крави, коне и свине. Имаше огромни пасбищни полета. Имаше пилчарници в които се отглеждаха пилета за месо и за яйца. Масивни стопански постройки от тухли за тях и прилежащи такива за съхранение на фуражи. Помещенията бяха оборудвани с поточни линии за зареждане на храната и за почистване на отпадъците. Имаше отличен машинно-тракторен парк, оборудван със необходимото количество колесни и верижни трактори, цялата гама прикачен и навесен инвентар, комбайни, сенокосачка, фадрома, товарни автомобили с ремаркета, автобус, леки автомобили и такива с повишена проходимост. Функционираха следните обслужващи единици: коларо - железарски работилници - две, дърводелски работилница, заваръчно отделение, акумулаторно отделение, ремонтно хале, ветеринарна лечебница, бензиностанция, богата складова база. Имаше много добри леглови бази за пристигащите всяко лято от различни краища на страната бригадири в помощ на селското стопанство, а също и административни сгради. Отглеждаха се огромни пшенични и ечемични масиви. А също така масиви с царевица, лозови насаждения, домати, пипер, памук, бамя, дини. Имаше пет язовира, които бяха ползвани за напояване и за развъждане на риба. Имаше орехова градина. Имаше два казана за варене на ракия. Имаше цех за производство на менгемета и два плетачни цеха. Имаше и мандра с голям капацитет. Имаше мелничен комплекс и дарак за развлачване на вълна. Имаше и около 3-4 стада овце и кози на частни стопани. Имаше и частна коларо-дъводелска работилница. Майстора обслужваше и съседните села от региона. Имаше и други майстори занаятчии – зидари, сарачи, дограмаджии, калайджии. Търговска мрежа, социални дейности: Имаше магазин за промишлени и битови стоки, хранителен магазин, фурна, месарски магазин, зеленчуков магазин, сладкарница, книжарница,бръснарски салон, пункт за изкупуване на яйца и вълна. Имаше ресторант, предлагащ отлична българска кухня, работещ от 06.00 до 23.00часа. Имаше добре поддържана и работеща обществена баня. Имаше целодневна детска градина и начално училище, обслужващо и съседните села, към което функционираше и зеленчуково опитно поле. Имаше огромни частни лозови масиви и общински пасбища. Имаше голямо кметство с красива и добре поддържана сграда. Имаше аптека, лекарски и зъболекарски кабинети, а преди време и родилен дом. Имаше поща, предлагаща телекомуникационни и пощенски услуги, към която на щат имаше назначен и пощальон разнасящ ежедневната преса и пощенски пратки. Имаше кино с редовни прожекции, салон за забавни игри (моникс, шах, табла, карти), предлагащ и напитки. Имаше помещение за тенис на маса, и такова за организиране на дискотеки. Имаше и библиотека, а така също и църква. Имаше футболен отбор и стадион. Имаше групи за художествена самодейност и фолклорен оркестър. Имаше ловна дружинка. В прилежащите на селото ловни райони се срещаха заек, лисица, чакал, а също така кеклик, яребица, патпадък, диви гълъби. Имаше назначен на щат полицай, двама горски и двама полски пазачи, водопроводчик, електротехник, разсилен и хигиенисти. Функционираха и бяха поддържани три парка за разходка и отдих. Ежегодно организирано се провеждаха характерните за региона кукерски игри. Съществуваше и символа на селото – старият бряст, вековно дърво в центъра на селото. Поддържаха се и три изворни чешми с чиста питейна вода. Уличното осветление функционираше. Кметството поддържаше и мемориален комплекс в памет на дадените от селото жертви през войните. През селото ежедневно минаваше маршрута на автобуси за гр.Ямбол, гр.Бургас, съседният гр.Стралджа и за намиращите се наоколо села. Беше изграден комплекс за обществено хранене и започна изграждането на жилищен блок, който така и не заработиха. В летните месеци се събираха по около стотина деца за да прекарат ваканциите си при баба и при дядо. Кражби нямаше. Състояние към момента: Приватизационната политика на недалновидните управляващи, сложи край на българското село. Сега от онези крупни постройки, където се отглеждаха животни и от самите животни не е останало нищо. Дори не си личи къде са били сградите, всичко е разграбено и сринато с земята. Няма ги машините, няма ги и сградите. Всичко което е описано по-горе, вече е история. Няма ги магазините, детския дом, стационара, киното, хлебопекарната,ресторанта, библиотеката, книжарницата, банята, бръснарския салон, цеховете, мандрата, мелницата, дарака, заведението със забавните игри, стадиона и отбора също. И училището е пред затваряне, понеже няма ученици. Няма ги и парковете също. Няма риба в язовирите, няма дивеч и в полетата. Няма ги и хората. Измряха повечето. Няма ги и част от къщите, някой се подпалиха от циганите, други си заминаха след своите стопани. В момента функционира един смесен магазин и две т.н. барчета. И псевдо поща, за получаване на пенсиите. Има и един пункт за изкупуване на безценица на краве мляко от стопаните. А, остана и казана за варене на ракия. Та, какво му остава на човек, изпаднал в подобна ситуация друго, освен да пие, и то здраво, за да забрави великата простотия и неправда. Друго няма. Наистина друго няма. Всичко беше съсипано за десетина години, всичко онова, градено с десетки години. Жители: Много под 500 души, като основно стари хора, пенсионери в нетрудоспособна възраст. И цигани. Кражби има постоянно. Работа няма. Имаше две кооперации, които фалираха, за сметка на селянина. На този селянин, с които се подиграха всички, който всички използваха и подритнаха безотговорно, който не узна и никога няма да узнае какво е това интернет, лузозен начин на живот, цивилизация, функциониращо гражданско общество. А частното, както знаем, е елемент от общото. Това което се случи с българското село, е олицитворение на това което се случва и в държавата. И в тази връзка, горко на такава държава и тези, които живеят във нея !!!
АВТОР: майор инженер Димитър Петров Димитров /Говедарски/ - гр.София e-mail: serioja
abv.bg