Борис Светлинов
| Борис Светлинов | |
| български писател | |
| Роден | Борис Илиев Стефанов
13 февруари 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Деца | Невена Стефанова |
| Други роднини | Николай Станишев (първи братовчед) |
| Подпис |  |
| Борис Светлинов в Общомедия | |
Борис Светлинов (изписване до 1945 година: Борисъ Свѣтлиновъ) е псевдоним на Борис Илиев Стефанов, български писател и преводач от първата половина на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 февруари 1896 година в Солун. Негов вуйчо е революционерът и солунски атентатор Георги Богданов. Брат му Никола Стефанов е литератор, пишещ в „Ново време“. В 1906 година семейството емигрира в българската столица София. Тук Борис завършва в 1914 година гимназия и в 1918 година право в Софийския университет. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в 22-ра допълваща дружина и 22-ра сборна дружина.[2] От 1923 до 1941 година работи в Министерството на правосъдието, след което се занимава с адвокатска дейност.[1]
В 1921 година Светлинов публикува във вестник „Народна армия“ своето произведение „Четири писма от фронта“. Пише повести, разкази, пиеси, както и детска литература - стихове и разкази. В 1944 година става член на Съюза на българските писатели. Пише в изданията „Щит“, „Кормило“ и „Хиперион“. Сред превежданите от него автори са Достоевски, Катаев и други.[1]
Умира на 30 юни 1954 година в София. Негова дъщеря е писателката Невена Стефанова.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Закъсняла любов“ (повест, 1928);
- „Братоубийството при Разметаница“ (повест, 1930);
- „Чудото на св. Георги“ (1930);
- Свѣтлиновъ, Борисъ. Изкупителна жертва. Библиотека „Модерна домакиня“, 1934.;
- Свѣтлиновъ, Борисъ. Човѣкътъ отъ зоолгическата градина. Разкази. София, 1936.;
- Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].;
- Свѣтлиновъ, Борисъ. По-силна отъ смъртьта. Разкази. Библиотека „Модерна домакиня“, 1938.;
- „Безсмъртният“ (повести и разкази, 1945).
- „Стихове за най-малките“ (1945);
- „В гората“ (приказки и стихове за деца, 1946);
- „Босата бригада“ (стихотворения, приказки и гатанки за деца, 1947);
- „Царят с магарешките уши“ (пиеска за деца, 1947);
- „Три червени рибки“ (стихове за деца, 1948);
- „Бяла козичка“ (стихове за най-малките, 1953);
- „През родината“ (стихове, приказки, легенди и гатанки за деца, 1953);
- „Нашата градина“ (1954); „Един ден на Луната“ (повест, 1955);
- „Избрани произведения“ (1963);
- „Върви коза рогата“ (2009).[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Петър Богданов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Богданов (? - след 1938) | Георги Богданов (1879 - 1939) | Роксандра Богданова (1871 - ?) | Илия Попстефанов (1866 - 1936) | ||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Борис Светлинов // Литературен свят. Посетен на 13 септември 2018.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 88.
