Българо-влашка война (1384 – 1386)
Българо-влашката война (1384 – 1386) е военен конфликт между Търновското Царство и Княжество Влахия по време на османското нашествие в Балканите.
Българо-влашка война (1384 – 1386) | |||
Българо-османски войни | |||
Втората Българска държава след 1371 година | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1384 – 1386 | ||
Място | Северна България | ||
Резултат | Решителна българска победа
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Обикновено войната с Дан I се поставя във връзка с враждебните отношения между Иван Шишман и Иван Срацимир – не само защото майката и съпругата на видинския цар били от владетелския дом на Басарабите, но и заради дружеските отношения на Срацимир с влашката държава.[1]
Предишни събития[редактиране | редактиране на кода]
Новото раздвижване на турците започнало в началото на 80-те години – през Костенец и Ихтиман войските на Лала Шахин стигнали до София – сам Лала Шахин докладвал на султана, че имал намерение да оттегли войските си от непокорната крепост. Междувременноедно щасливо обстоятелство дало София в ръцете на турците.[2]
Войната[редактиране | редактиране на кода]
Между 1384 и 1386 Иван Шишман е ангажиран във война с Влашкия и проосмански настроен владетел Дан I. Подробности не са известни освен съобщението на една лаконична бележка:
„ | ...Българският цар Шишман уби Дан войвода" | “ |
Следователно войната била не само победоносна но и в решителното сражение намерил смъртта си влашкият войвода.[3]
Последствия[редактиране | редактиране на кода]
След края на войната българският цар успява временно да предотврати външната заплаха.
Междувременно във Влашко за нов войвода е провъзгласен Мирчо Стари, който заедно с Иван Шишман става най-върлият противник на турците по време на османското нашествие над Балканите.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
• Иван Шишман
• Втора българска държава
• Иван Срацимир
• Видинско царство
• Дан I
• Мирчо Стари
• Княжество Влахия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българските Ханове и Царе. Абагар, 2015. ISBN 978-619-168-118-1. с. 266.
- ↑ Българските Ханове и Царе. Абагар, 2015. ISBN 978-619-168-118-1. с. 266.
- ↑ Българските Ханове и Царе. Абагар, 2015. ISBN 978-619-168-118-1. с. 266.