Весела Василева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Весела Василева
българска поетеса
Родена
Весела Григорова Василева
Починала
6 януари 1944 г. (24 г.)

Учила вСофийски университет
Виенски университет
Семейство
БащаГригор Василев

Весела Григорова Василева е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 22 декември 1919 година в София. Баща ѝ е известният политически и обществен деец Григор Василев. Майка ѝ Мара Василева е от големия кукушки род Станишеви, завършила гимназия в София и Висше търговско училище в Берлин. Василева завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет в 1942 година. Специализира във Виенския университет, където подготвя докторска дисертация по старобългарски език. Загива при автомобилна злополука на 6 януари 1944 година във Виена.

Поезията на Весела Василева се вписва в лирическите изяви на поколението творци от края на 30-те години и началото на 40-те години на XX век – Александър Геров, Богомил Райнов, Александър Вутимски, Валери Петров и други. Публикува стихове и участва в редакционната колегия на ученическите издания „Звън“ и „Ученически подем“. Сътрудничи и в списанията „Първи стъпки“ и „Родина“.

Личният ѝ архив се съхранява във фонд 2042К в Централния държавен архив. Той се състои от 45 архивни единици от периода 1924 – 2004 година.[1]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворения. Лирични фрагменти. Писма. 1981 (1990, посмъртни издания).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 – 1852)
 
Бина
(1784 – 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 – 1906)
 
Георги Станишев
(1816 – 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 – 1886)
 
Султана Траянова
(1821 – 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 – 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 – 1899)
 
Иван Шишков
(1806 –  ?)
 
 
 
Костадин Станишев – Лянте
(1831 – 1870)
 
Вина Станишева
(1830 – 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 – ?)
 
Иван Янов
(1853 – 1927)
 
София Влахова
(1845 – 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
Христо Станишев
(1863 – 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858 – 1919)
 
Тина
(1856 – 1935)
 
Димо Ковачев
(1856 – 1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856 – 1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 – 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 – 1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895 – 1980)
 
Григор Василев
(1883 – 1942)
 
Никола Станишев
(1886 – 1950)
 
Цветана Мирска
(1890 – 1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919 – 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 – 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 – 1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920 – 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Весела Григорова Василева // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 23 декември 2018 г.
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.