Направо към съдържанието

Вечен мир (1686)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вечен мир
руския екземпляр от договора
руския екземпляр от договора
Информация
Видмирен договор
Подписване6 май 1686 г.
МястоМосква, Руско царство
Влизане в сила6 май 1686 г.
УсловияКиев и запорожката войска остават за Русия
Страни
по споразумението
Руско царство и Жечпосполита
ПодписалиКшищоф Гжимултовски и Василий Голицин
СтраниРуско царство и Жечпосполита
Ратифицирали1764 г.
Вечен мир в Общомедия

Вечният мир е мирен договор за поделяне на Казашкото хетманство, т. е. свободната казашка земя в днешна Украйна. Сключен на 26 април стар стил (6 май) в Москва между Руското царство и Полско-литовската държава.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Договорът се състои от преамбюл и 33 члена. С него се слага край на руско-полската война, която започва през 1654 г. и се води на териториите на съвременните Украйна и Беларус. Споразумението потвърждава Андрусовското примирие от 1667 г., с изключение на Киев, който преминава в патримониума на Руското царство на цената на 146 хиляди рубли обезщетение за Полско-литовската държава, която също така се отказва от съвместния протекторат над Запорожието, т.е. Левобрежна Украйна.[1]

Договорът е сключен от познанския войвода и полски дипломат Кшищоф Гжимултовски и от руския канцлер и началник на посолския приказ – княз Василий Голицин. Вечният мир влиза в сила веднага, но сеймът го ратифицира едва през 1764 г. [2]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Споразумението осигурява териториално на Руското царство – Смоленск, Левобрежна Украйна с Киев, Запорожието и Северската земя с Чернигов и Стародуб.

С оглед на последиците то е най-вече изгодно за Русия, отваряйки ѝ пътя за победа във Великата северна война от 1700 – 1721 г. Русия се присъединява и към антитурската Свещена лига (1684) след неуспешната за османците битка при Виена. С което се намесва в решаването на т.нар. източен въпрос, посредством последвалите руско-турски войни. С последвалия Константинополски мирен договор (1700) установява дипломатически отношения с Османската империя. [3][4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Санкт Петербург става нова руска имперска столица. С и след издигането на Руската империя се пристъпва към трите подялби на Полша. Русия решава като цяло в своя полза източния въпрос с Ункярискелесийския договор и въпреки загубата си в Кримската война, успява да се договори със споразумение за Проливите за черноморските проливи, които да останат ведно с Константинопол под руски контрол, с оглед свободен достъп на ВМС на Русия до Средиземно море и световния океан.

Вечният мир е изключително постижение на руската дипломация, с оглед на последиците и решаването на основната геополитическа задача пред Русия до XX век – свободен излаз и достъп на руския военноморски флот до водите на световния океан. [5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]