Направо към съдържанието

Военноморски клуб (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Военноморски клуб
Сградата на Военноморския клуб във Варна, 2011 г.
Сградата на Военноморския клуб във Варна, 2011 г.
МестоположениеВарна,  България
Изграждане1897 – 1899 г.
Статутдействащ

Военноморският клуб във Варна е част от системата на Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към министъра на отбраната.

Построена в специфичен стил, сградата на клуба е един от символите на града и архитектурен паметник от местно значение. В своята история „Военният клуб“ неколкократно е преименуван – „Дом на Народната войска“, „Дом на Народния флот“, а от 1992 г. носи името „Военноморски клуб“.

Военният клуб (вляво), 1901

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на Военноморски клуб започва през 1897 г. в отговор на нуждата от организирана обществена и културна дейност на морските офицери във Варна. Архитект е инженер-майор Тодор Бояджиев, дипломирал се в Техническото училище за инженери в Торино, Италия. Предприемач е свищовецът Стефан Иванов. Сградата е открита официално на 31 декември 1899 г. с първия офицерски новогодишен бал, с който варненският елит посреща новия ХХ век. Постепенно офицерските балове и вечеринки стават традиция и важно градско събитие.[1][2][3] Военноморският клуб се превръща в културно-просветно средище на офицерите от Варненския гарнизон. На първия етаж се помещават канцеларията на Комендантството, столова за офицерите, аптека, сладкарница, магазин. Вторият етаж се състои от библиотека, голям и малък танцувални салони. На третия етаж и тавана се намират хотелските стаи.

След 9 септември 1944 година Клубът е преименуван в Дом на Народната войска с негов пръв началник капитан Димитър Бахнев. През 1951 година получава името Дом народен флот с началник капитан Яко Изидов Яков. От есента на 1980 г. до февруари 1983 година сградата на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Главен проектант е архитект Невена Терзийска, а главен конструктор Христо Христов. Изгражда се нова част към Дома, свързана стилово със старата. Строителството е изпълнено от поделение 38540 с командир полк. Андреев.

От пролетта на 1992 г. Дом народен флот е преименуван във Военноморски клуб. През 2016 г. е извършена реставрация на фасадата, която включва строително-монтажни работи по фасада, покрив и дограма.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Военният клуб се строи на ъгъла на днешните булеварди „Владислав Варненчик“ и „Мария Луиза“ по домакински начин от дюлгерите на предприемача Стефан Иванов. Решена е в партер и два етажа, с ъгъл, разработен като главен художествен елемент. Построена е с двойна колонада, която преминава през двата етажа, а главният корниз опасва сградата откъм двете централни улици.

Aктуално състояние[редактиране | редактиране на кода]

Сграда на Военноморския клуб разполага с киносалон с 350 места, концертна зала със 120 места, заседателна зала, библиотека, хотел, ресторант, кафе-аперитив, дневен бар, игрална зала, фоайета, гримьорни и ателиета. Военноморският клуб сътрудничи с други културни институти и фирми в град Варна и страната. Той предоставя своите сцени и екрани на два международни театрални и един национален любителски филмов фестивал. Организират се мероприятия и инициативи по повод значими дати и национални празници, насочени към военнослужещите и цивилни служители от Министерство на отбраната, пенсионирани военнослужещи и членове на техните семейства, както и членове на военно-патриотични съюзи.

Представителният военноморски театър се възражда през 1995 г. Културно-художествената дейност се реализира чрез различни творчески формации в областта на артистичното и певческото изкуство, клубове за спортни танци и за исторически възстановки.

Към военния клуб функционира социална кухня, предоставяща топъл обяд на пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]