Волинско войводство (Жечпосполита)
| Волинско войводство Województwo wołyńskie | |
 | |
 Войводството на картата на Жечпосполита (1619) | |
| Страна | Жечпосполита |
|---|---|
| Провинция | Малополска |
| Седалище на войводата и Сеймика | Луцк |
| Площ | 38 324 km² |
| Повяти | 3 |
| Войвода | виж: волински войводи |
| Езици | полски, рутенски |
| Волинско войводство в Общомедия | |
Волинското войводство (на полски: Województwo wołyńskie, на латински: Palatinatus Volhynensis) е административно-териториална единица в състава на Жечпосполита. Административен център е град Луцк.
Войводството е създадено по време на Сейма, който приема Люблинската уния (1569). Територията му, която дотогава е част от Великото литовско княжество, е отстъпена на Полското кралство и влиза в състава на Малополската провинция. Административно е разделено на три повята – Луцки, Влоджимежки и Кшеменецки. В Сейма на Жечпосполита е представено от трима сенатори (луцкия епископ, войводата и кастелана) и шестима депутати.[1]
В резултат на първата подялба на Жечпосполита (1772), малка територия в южната част на войводството с град Збараж е присъединена към Хабсбургската държава. При втората подялба (1793) Руската империя анексира източната част на войводството с градовете Олевск, Кожец, Звяхел и Оструг. Войводството е ликвидирано в резултат на третата подялба на Жечпосполита (1795), а територията му, с градовете Луцк, Вложимеж и Кшеменец, е анексирана от Руската империя.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gloger, Zygmunt. Geografia historyczna ziem dawnej Polski. Kraków, Spółka Wydawnicza Polska, 1900. str. 229, 231. (на полски)
- ↑ Atlas historii Polski. Warszawa, Demart, 2016. ISBN 978-83-7912-038-3. str. 52. (на полски)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||
