Всебългарски съюз „Отец Паисий“
| Всебългарски съюз „Отец Паисий“ | |
| Информация |
|---|
Всебългарският съюз „Отец Паисий“ (изписване до 1945 година: Всебългарски съюзъ „Отецъ Паисий“) е българска културно-просветна и националистическа организация.
Създадена е на 27 ноември 1927 година (годишнина от подписването на Ньойския договор) и просъществува до 1944 година, когато след Деветосептемврийския преврат е забранена и разпусната. Според устава и организацията има за цел да работи за повдигане духа на нацията и запазване на националните добродетели, да противодейства на теченията, които застрашават националното единство. През 1931 година към Всебългарския съюз е създадена младежка организация, която по-късно се обособява в Български младежки съюз „Отец Паисий“[1].
Колективни членове на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ са крайнодясната организация Български народен съюз „Кубрат“ и фашистката организация Съюз „Българска родна защита“.[2]
Издава едноименно списание „Отец Паисий“ в периода 1928 – 1943 година, с редактор проф. Стефан Баламезов и редакционен комитет Димитър Мишев, Гаврил Кацаров и Велчо Велчев, и френскоезичното списание „Ла ревю бюлгар“ (1928 – 1931). Други видни дейци на съюза са историка Георги Генов, митрополит Стефан Софийски и други.
Съюзни клонове на Всебългарския съюз съществувават в много градове на Царство България: Видин (Г. Д. Георгиев – окръжен управител и председател, архимандрит Евгени – подпредседател); Враца (Цв. Петков и д-р Димитров); Казанлък (Гр. Пенчов и Хр. Дързев); Лом (Сим. Табаков и Ст. Димитров); Ортакьой (майор Клисурски и Ник. Ченгелиев); Пловдив (Георги Говедаров и Дим. Русев); Сливен (д-р Ефрем Белдедов и Стефан Гидиков); Т. Пазарджик (Георги Копринаров и Ян. Ангелов); Търново (Вл. Даскалов и Йорд. Кулелиев) и Хасково (Ст. Шиваров и Ат. Хаджистоянов)[3].
През 1941 година след установяване на българско управление в Македония, в Скопие се открива клон на организацията. За председател е избран Негово Високопреподобие архимандрит Стефан, протосингел на Скопско-Велешката епархия.[4]
По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им след Деветосептемврийския преврат Съюзът на ратниците за напредък на българщината и Съюзът „Отец Паисий“ наброяват общо 3880 души.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Информация за Всебългарския съюз от сайта www.znam.bg[неработеща препратка], посетен на 19.03.2013 г.
- ↑ Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 46 – 47.
- ↑ Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.1.
- ↑ „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 122 (№38 Уведомително писмо от архимандрит Стефан – председател на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, клон Скопие, до Димитър Гюзелев с предложение да изнесе сказки в новосъздадения Народен университет – Скопие, 27 октомври 1941 г.)
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 14.