Вълчо Каджабов
| Вълчо Каджабов | |
| български революционер | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Вълчо Аврамов Каджабов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вълчо Каджабов е роден в 1881 година[2] в ахъчелебийското село Аламидере, тогава в Османската империя, днес Полковник Серафимово, България. Включва се освободителното движение на българите и става деец на ВМОК. В къщата му се укриват комити на организацията на 26 юли 1906 година. Османските власти организират засада около селото, но комитите успяват да се измъкнат с една жертва. Вълчо Каджабов е арестуван заедно с близките си и закаран в Пашмакли, а от там в Одрин. Лежи шест месеца в Одринския затвор, докато чака присъда. Осъден е на две години строг военен надзор.[1] Лежи в Одринския затвор за пробългарска дейност до Хуриета, когато е помилван при общата амнистия. Завръща се в родното си село, където живее към 1943 година.[3]
На 18 март 1943 година, като жител на Полковник Серафимово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 75.
- ↑ Към 18 март 1943 година е на 62 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 76.
