Гого Ивановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гого Ивановски
Гого Ивановски
писател от Република Македония
Роден
Починал

Гого Ивановски (на македонска литературна норма: Гого Ивановски) е поет и разказвач от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1925 година в Скопие, тогава в Югославия. Завършва висше образование. Работи като редактор в Македонската радио-телевизия. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1947 година. Умира в 2004 година в Скопие.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „За новата пролет“ (поезия, 1946)[3]
  • „Стихови“ (1948)
  • „Лазарополе“ (поема, 1951)
  • „Песни“ (1953)
  • „Луѓе по патот“ (проза, 1953)
  • „Ден на деновите“ (проза 1953)
  • „Сенки на далечното“ (поезия, 1954)
  • „Глас“ (поезия, 1957)
  • „Несоници“ (поезия, 1960)
  • „Улица што била живот (лирична проза, 1963)
  • „Одбрани песни“ (1967)
  • „Избор“ (1973)
  • „Струга“ (поезия, 1958)
  • „Подземни води“ (поезия, 1958)
  • „Песни од третото доба“ (2000)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почина писателот Гого Ивановски // А1. Посетен на 18 март 2010. (на македонска литературна норма)
  2. Котевска, Милка и др. Повоените македонски писатели. Битола, Универзитетска библиотека „Св. Климент Охридски“. с. 54. Посетен на 18 април 2014 г.
  3. За новата пролет, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927040923/http://www.gbiblsk.edu.mk/adm/images/Za%20novata%20prolet.pdf, посетен на 8 декември 2012