Густав Влахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Густав Влахов
Густав Влахов
югославски политически деец
Роден
Починал
16 януари 1991 г. (78 г.)
Политика
ПартияЮгославска комунистическа партия (1933 г.)
Семейство
БащаДимитър Влахов
Густав Влахов в Общомедия

Густав Димитров Влахов (на македонска литературна норма: Густав Влахов) е македонски комунист, политически деец, югославски дипломат, стопански деец и спортен фунционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1912 година в Цариград, където баща му е български депутат в Османския парламент. Баща му е противоречивият революционер Димитър Влахов, оказал голямо влияние за включването на Густав в комунистическото движение.[1] Според Влахов в детството и юношеството си той и родителите му се идентифицират като българи.[2][3]

Учи във Варна, след това във Виена, Берлин, а накрая в Москва. С препоръката на Васил Коларов е приет във Военната академия в специалност „химическа защита“, но след като баща му е арестуван е изключен от академията и записва специалност в Химико-технологичния университет. Густав Влахов е в редовете на Червената армия при отбраната на Москва.[1] След войната се мести с баща си в Комунистическа Югославия.

Густав Влахов участва във втората комисия за азбука на АСНОМ през 1945 г., която одобрява новата азбука на македонския литературен език[4].

Директор е на първата партийна школа на Комунистическата партия на Македония и секретар на председателя Йосип Броз Тито. Става помощник-министър на вътрешните работи, а след това е директор на машинотракторните станции в Югославия.[5][1]

Дълги години е на дипломатическа работа – бил е посланик в Мексико, Австрия и Пакистан.[1] Подпредседател е на Съюзното събрание на СФРЮ. Председател е на Югославския олимпийски комитет.[1]

Автор е на книгите „На пресвртница“ (1990 година), „Пакистан, в очите ми, в сърцето ми“ (1990) и на биографична книга за баща си. Носител е на „Партизански възпоменателен медал 1941“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
Христо Перистеридес
(Гълъбов)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
София Станишева
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
(1867 – ?)
 
Христо Влахов
(1871 – 1957)
 
Димитър Влахов
(1878 – 1953)
 
Никола Влахов
(1884 – 1965)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Делииванова
(1904 – ?)
 
Туше Влахов
(1899 – 1981)
 
Густав Влахов
(1912 – 1991)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1150
  2. „Моят баща се определяше като българин признава Густав Влахов – секретар на Иосип Броз Тито“. сп. „България – Македония“, брой 1, 2015 г.
  3. Младотурската Револуција во Османската Империја, Автор Д-р Јусуф Хамза, Logos-A, 1995, ISBN 9989-601-21-6, стр. 238
  4. Драгнев, Драгни, „Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?“ Архив на оригинала от 2007-09-24 в Wayback Machine., Македонски научен институт, София, 1998
  5. Веселин Ангелов, „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944 – 1952)“, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2005, стр. 444 Архив на оригинала от 2010-04-09 в Wayback Machine.