Димитър Катерински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Катерински
български революционер
Роден
Починал

Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
Димитър Катерински в Общомедия
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Димитър Николов Катерински е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Катерински е роден в 1879 година в Свиленград в Османската империя, днес в България. Завършва българската гимназия „Доктор Петър Берон" в Одрин. Работи като учител в Свиленград от 1897 до 1901 година. Завършва българското педагогическо училище в Скопие в 1902 година. Влиза във ВМОРО. През учебната 1902 - 1903 преподава в родния си град, като същевременно оглавява градския и околийския революционен комитет. Участва като делегат на конгреса на Петрова нива, на който е единственият делегат обявил се против въстанието, и е поканен да напусне.[1]

След Илинденско-Преображенското въстание в 1907 година завършва философия в Софийския университет и работи като учител в Левка (1908/1909), Гюмюрджина, Пашмакли и София.

Избухването на Балканската война в 1912 година го заварва в Одрин, където е арестуван от османските власти и заточен в Измит. Член е на Тракийския научен институт.[2] От 1923 до 1944 година е директор на българското училище в Цариград.[3][4]

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 212.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 74 – 75.
  4. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 403.
  5. ДАА, Фонд № 2100К, оп.1