Димитър Сирлещов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Сирлещов
български зограф
Роден
1838 г.
Починал
1913 г. (75 г.)
Банско, Окупационна зона на Балканския съюз
Семейство
ДецаМинчо Зографов
Други родниниБорис Зографов (внук)
Димитър Сирлещов в Общомедия
Икона на Св. св. Кирили и Методий, 1894 г., църквата „Света Троица“ в Банско

Димитър (Митър) Тодоров Сирлещов, известен и като Зографов, е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Сирлещов е роден през 1838 година в разложкото село Банско. Учи при Симеон Молеров и после при Михалко Голев.[2] Работи и като строител и резбар. Сред първите му творби с Михалко Голев са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“, датирани в 1882 - 1883 година.[3]

През 1883 година рисува иконите в църквата на разложкото село Бачево. В периода 1888-1889 година изографисва митрополитската църква „Свети Георги“ в Дупница.[4]

Между 1890 и 1898 година изписва църквата стенописите на църквата „Света Богородица” в Бобошево, като е автор и на част от иконите в нея. Изписва и друга църква в градчето - „Свети Илия“ заедно със своя ученик Костадин Хаджипопов. Работи стенописи из църквите в кюстендилските села Драгодан, Бураново, Църквище и Палатово. Работи и в частни домове.

В 1910 година прави стенописите, цокълните икони и царските двери на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Кръстилци.[5] В същата година изписва църквата „Рождество Богородично“ във Велющец заедно със сина си Минчо Зографов.[6][7]

Умира в Банско през 1913 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 66, 360.
  2. Гергова, Иванка. Майстор Велян Огнев // Патримониум 11 (16). 2018. с. 385.
  3. Караджова, Юлия. Свети Йоан Предтеча – храмът на махала Дъбово - село Бистрица // Без граници, 10 юни 2020. Посетен на 17 април 2023 г.
  4. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 година.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 479.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
  7. Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  8. Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 8 януари 2014 г.