Едуард Колрауш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард Колрауш
Eduard Kohlrausch
германски юрист
гробната плоча на д-р Колрауш
гробната плоча на д-р Колрауш

Роден
Починал
22 януари 1948 г. (73 г.)

Националностгерманец
Учил вХайделбергски университет
Право
Областнаказателно право
ШколаСоциология на правото
Социална държава
Работил вХайделбергски университет
Видни студентиАртур Вегнер
Ричард Ланге

Едуард Колрауш е германски юрист от първата половина на ХХ век. Ярък привърженик на социалната държава и социализацията на правото, под влияние на Франц фон Лист, основава и ръководи германската социологическа („модерна“) школа по наказателно право, като професор в Берлинския университет от 1899 г., като е с основна заслуга за развитието на тази пеналистична школа. Доктор хонорис кауза на Софийския университет от 1939 г., като званието му е безпрецедентно отнето с решение на Академичния съвет от 2020 г., по повод писмо от Леа Коен. [1][2][3]

Фамилията Колрауш е известна, като прадядо му Фридрих Колрауш е известен немски педагог и историк, дядо му Едуард Колрауш и баща му Вилхелм Колрауш са видни немски физици.[2]

Кариерата му на университетски преподавател започва през 1902 г. с хабилитация при Карл фон Лилиентал в Хайделбергския университет, след което от 1906 г. е професор по наказателно право в Кьонигсбергския университет, а от 1913 г. и в Страсбургския университет.[2]

След края на Първата световна война, от 1 януари 1919 г. наследява стола на Франц фон Лист в Хумболтовия университет, ръководейки на практика цялата германска пеналистична наука посредством изданието „Zeitschrift für die gesamte Strafrechtswissenschaft“ (ZStW) и „Международната криминалистическа асоциация“ (IKV) с германската ѝ секция.[2]

Колрауш е водещ в движението за реформа на наказателното право, основано от Франц фон Лист през годините на Ваймарската република. Той е и най-последователният догматик по наказателно право. Методически, като кантианец, близък до югозападната германска философия на ценностите, за разлика от натуралистичния монизъм на Франц фон Лист, той застъпва принципния дуализъм на битието с необходимостта, на основата на причинно-следствения подход към наказанието. На тази основа той е автор на няколко изследвания на систематиката и нормативността на понятието за вина, както и на проблема с престъпното приписване. Докторската му дисертация е на тема „Грешка и концепция за вина в наказателното право“ (1903).[2]

Избирането на Адолф Хитлер за министър-председател на Райха го заварва като ректор на Берлинския университет през 1932/33 г. През май 1933 г. подава оставката си като ректор, в знак на протест срещу произволната политическа намеса в академичната автономия. Независимо от това, като пеналист и доктринер, той се ползва като безспорен авторитет по времето на Третия Райх. Автор е на редица критични материали за законодателството и съдебната практика в Третия Райх.[2]

Присъединява се към Националсоциалистическата асоциация на юристите и е член на Академията за германско право.

След края на Втората световна война, в съветската окупационна зона, Колрауш е назначен за временен декан на Юридическия факултет на Берлинския университет – като ръководител на катедрата по наказателно право. Същата година е приет за член на Пруската академия на науките, която пак през 1946 г. е преименувана в Академия на науките на Германската демократична република. През февруари 1947 г. е образувана политическа комисия за разследване на дейността му през националсоциалистическия период, която основно разглежда неговите публикации за Нюрнбергските закони. Комисията не завършва дейността си с някакъв акт, поради междувременната смърт на Колрауш, което не пречи на Академичния съвет на Софийския университет да го лиши от почетното научно звание „доктор хонорис кауза на правните науки“. [4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]