Елена Алексиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Алексиева
българска писателка
През 2006 година
През 2006 година
Родена
12 април 1975 г. (49 г.)
Националност България
Учила вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
ПериодОт 1994 г.
Жанровероман, разказ, драма, поезия
Дебютни творби„Бримка на сърцето“ (стихосбирка, 1994)
Известни творби„Читателска група 31“ (2005)
Награди„Хеликон“ (2006)
„Аскеер“ (2013)
„Икар“ (2015)
„Перото“ (2021)

Елена Алексиева Алексиева е българска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 април 1975 година в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска от Нов български университет по семиотика/литература с дисертация на тема „Динамика и трансформации на знака. Екзистенциалната семиотика в романите на Дон ДеЛило и в Горски цар от Мишел Турние“ (2005) с научен ръководител проф. Богдан Богданов[1].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2001)[2], издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005)[3][4], „Кой?“ (2006, по библейски сюжети)[5][6] и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007)[7] и „Тя е тук“ (2009)[8]. Следват разкази – „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и романът „Нобелистът“ (2011)[9]. През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“[10]. В него са включени пиесите: „Терапевтът“[11], „Бернхард в ада“, „Фантомна болка“[12], „Ангелски огън“, „Оракул“, „В любовта винаги всичко“, „Писмото“. През 2015 г. излиза втори сборник с пиеси, „Жертви на любовта“[13]. Сборникът съдържа три монодрами, от които „Глас“ (Драматичен театър Пловдив[14], Народен театър „Иван Вазов“[15], Нов театър НДК[16]), „Мадам Мишима“ (награда „Икар“ за съвременна пиеса) и „Жертви на любовта“[17]. „Приказките на господин Кабода“[18] е сборник с приказки за деца, издателство „Факел Експрес“, 2017 година.

Романът ѝ „Свети Вълк“ е издаден през 2018 година и е отличен с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.[19]

Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски език. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“.[20][21]

Награда „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, премиера в Народен театър „Иван Вазов“, сезон 2012/2013, реж. Крис Шарков.

Награда на Обществото на независимите критици 2014 за постановката „Глас“ – моноспектакъл на Ивана Папазова, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, сезон 2013/2014, реж. Калин Ангелов.

Награда „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, сезон 2014/2015, реж. Калин Ангелов.

Носител на награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Проза“ за романа „Прекъсването на Самсара“.[22]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • „Бримка на сърцето“, София: Пламък, 1994.
  • „Лице на ангел-екзекутор“, София, 1996.
Романи
  • „Синята стълба“, София: Балкани, 2001.
  • „Рицарят, дяволът, смъртта“, София: Колибри, 2007. ISBN 9789545295669
  • „Тя е тук“, София: Колибри, 2009. ISBN 9789545296895
  • „Нобелистът“, София: Сиела, 2011. ISBN 9789542810155
  • „Свети Вълк“, София: Факел-Експрес, 2018. ISBN 9786197279207
  • „Вулкан“, Пловдив: Жанет-45, 2023. ISBN 9786191868155
Сборници с разкази
  • „Читателска група 31“, София: Колибри, 2005. ISBN 9545293691
  • „Кой?“, София: Колибри, 2006. ISBN 9545294760
  • „Синдикатът на домашните любимци“, София: Сиела, 2010. ISBN 9789542806943
  • „Прекъсването на самсара“, Пловдив: Жанет-45, 2021. ISBN 9786191866410
Пиеси
  • „Ангелски огън“, София: Black-Flamingo, 2014. ISBN 9789542915553
  • Жертви на любовта. Монодрами“, София: Факел-Експрес, 2015. ISBN 9789549772951
Книги за деца
  • „Приказките на господин Кабода“, София: Факел-Експрес, 2017. ISBN 9786197279139

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Елена Алексиева Алексиева, НАЦИД.
  2. ↑ Георги Тенев, „Каква ни е Елена Алексиева?“ Архив на оригинала от 2016-04-25 в Wayback Machine., рец. в сп. „Християнство и култура“, кн. 2, 2002 г.
  3. ↑ Ангел Игов, „Читатели с широко затворени очи“ Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
  4. ↑ Димитър Камбуров, „Hotel California: Елена Алексиева в „Читателска група 31“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75).
  5. ↑ Лора Шумкова, „Философия на пренаписването“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 1 (85).
  6. ↑ Антон Баев, „Евангелие по Елена“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85).
  7. ↑ Ангел Игов, „Разказ, преразказ, прочит“, рец. във в. „Култура“, 1 (2484), 11 януари 2008 г.
  8. ↑ Виктория Кирилова, „Пъзелът на самоличността“, рец. в електронно списание Литературен клуб, 8 юни 2009 г.
  9. ↑ Светлозар Игов, „Роман за българския нобелов синдром“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.12.2011, № 12 (145).
  10. ↑ „Ангелски огън“ – нова книга с пиеси на Елена Алексиева, Култура.БГ, 17 октомври 2014.
  11. ↑ „Терапевтът“, сайт на Народен театър „Иван Вазов“.
  12. ↑ „Фантомна болка“ Архив на оригинала от 2016-07-01 в Wayback Machine., сайт на Театър 199.
  13. ↑ „Жертви на любовта“ Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine., сайт на изд. „Факел Експрес“
  14. ↑ „Глас“ Архив на оригинала от 2018-05-31 в Wayback Machine., сайт на Драматичен театър Пловдив.
  15. ↑ „Глас“, Народен театър „Иван Вазов“, theatre.art.bg.
  16. ↑ „Глас“, Нов театър НДК // Архивиран от оригинала на 2018-11-08. Посетен на 2018-11-08.
  17. ↑ „Жертви на любовта“ Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine., издателство „Факел Експрес“.
  18. ↑ „Приказките на господин Кабода“, издателство Факел Екпрес. (мъртъв линк)
  19. ↑ "Свети Вълк" на Елена Алексиева е романът на 2019 година // Дневник. 9 май 2019. Посетен на 31 юли 2023.
  20. ↑ „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
  21. ↑ „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“ Архив на оригинала от 2016-02-06 в Wayback Machine., интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.
  22. ↑ „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елена_Алексиева&oldid=12238733“.