Елена Натанаил
| Елена Натанаил | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Награди | Най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Солун– Ραντεβού με μια άγνωστη, 1968 |
| Семейство | |
| Партньор | Тасос Митропулос |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
Елена Натанаил (на гръцки: Έλενα Ναθαναήλ) е гръцка филмова актриса.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елена Натанаил е родена като Елени Деливасили-Натанаил[1][2] на 19 януари 1947 г. в Неа Филаделфея, град близо до Атина, в заможно семейство. Деливасили е фамилното име на баща ѝ, а Натанаил – на майка ѝ, но тя запазва и двете; впоследствие става известна с фамилното име Натанаил. Баща ѝ е текстилен дизайнер и производител, малоазийски грък от Айвалък, а майка ѝ е маниотка. Учи драма в драматичното училище „Пелос Кацелис“.
През 60-те години на ХХ век е забелязана от продуценти и режисьори на процъфтяващото тогава гръцко кино. Дебютира в киното през 1964 г. с участие във филма Kati na kaiei, режисиран от Янис Далианидис. Втората ѝ екранна роля е през 1965 г. в немския филм „Кръвта на Валсунгите“, режисиран от Ролф Тиле и базиран на роман на Томас Ман. Следват още няколко роли в гръцки филми от края на шейсетте; повечето от ролите ѝ са на разглезено богато момиче.
През 1968 г. получава наградата за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Солун за ролята си във филма Randevou me mia agnosti. В началото на 70-те години на ХХ век Натанаил утвърждава имиджа си на свободолюбива, красива млада жена и се превръща в модна икона. Резкият упадък на гръцкото комерсиално кино през това десетилетие оказва негативно влияние върху нейната кариера, подобно на други гръцки филмови звезди от този период.
След седемгодишно отсъствие тя се завръща с редица филми. Последната ѝ роля е на Мая Хувър в популярния телевизионен сериал „Горгони“ (2007 г.), излъчван по Mega Channel. Завръщането ѝ е прието топло от публиката.
Елена Натанаил има връзка с Йоргос Цакарис, от когото ражда дъщеря си на име Инка през 1973 г. След пенсионирането си тя живее няколко години във фермата си в Евбея, където заедно със своя партньор в живота Тасос Митропулос, бивш футболист на „Олимпиакос“, се занимава с винопроизводство.
Натанаил умира от рак на белите дробове на 4 март 2008 г.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Заглавие на български | Заглавие в оригинал | Role |
|---|---|---|---|
| 1964 | Нещо гори | Κάτι να καίει | Джени |
| 1965 | Кръвта на Валсунгите | Зиглинде Арнщат | |
| 1968 | Среща с непознат | Ραντεβού με μια άγνωστη | Кристина |
| 1972 | Търсене... | Αναζήτησις... | Елена Хризу |
| 1986 | Понтийците | Οι Πόντιοι |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Η γόησσα που έφυγε σαν Λεβεντόπαιδο // Ethnos. Посетен на 2008-03-05. (на гръцки)
- ↑ ΚΑΛΛΙΤΕΧΝΕΣ // Dimitris Lyberopoulos-Journalist. Посетен на 2008-03-05. (на гръцки)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elena Nathanael в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |