Направо към съдържанието

Емилия Минева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емилия Минева
български философ
Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020)
Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020)
Родена
Починала
29 юли 2020 г. (77 г.)
Националност България

Емилия Тодорова Минева е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Тя е авторка и съавторка на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включително съчинения на Вилхелм Дилтай, Владимир Соловьов, Артур Шопенхауер, Михаил Бакунин и други известни философи от XIX в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 септември 1942 г. в Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва философия в „Свети Климент Охридски“. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от Петър-Емил Митев. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на Карл Маркс „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)[1][2] Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите догми.“[3] Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.[3]

Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“[4]. През 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ[5], където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен като основен преподавател[6]. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)[7], „Studies in East European Thought“ (2001)[8], „Ницше и изтокът“ (2003)[9] и др.[3]

През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“[10], като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност.

След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай[11], Владимир Соловьов[12], Артур Шопенхауер[13], Михаил Бакунин[14] и други известни философи от XIX в.

Монографии и студии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100).
  • „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69);
  • „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988)
  • „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989)
  • „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998)
  • „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)[11][15]
  • „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към Класици на анархизма, Кванти, 2005)
  • „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)[16]
  • Минева, Емилия. Историко-философска мозайка от XIX век. София, Проектория, 2015..
  • М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор)
  • Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век. София, Anarres, 2012. ISBN 978-954-92985-2-9. с. 656.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Живот, озарен от светъл оптимизъм // Проблеми на младежта 14. 1975. с. 11 – 25.
  • Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.)
  • Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека. (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69);
  • Гражданското общество (Философска мисъл 10/ 1989)
  • Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ // Видински АЛМАНАХ. Посетен на 29 юли 2022.
  2. ↑ Митев, Петър, Минева, Емилия. Антология по история на марксистката философия. София, Наука и изкуство, 1981.
  3. ↑ а б в In memoriam Емилия Минева // официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 31 юли 2020. Посетен на 28 юли 2022.
  4. ↑ Нина, Шуманова. ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ // ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ книга Философия. 2010.
  5. ↑ Институт за българска философска култура. Доцент | ИБФК // Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България. Посетен на 28 юли 2022.
  6. ↑ Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век
  7. ↑ Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001.
  8. ↑ Emilia Mineva, Emilia. On the Reception of Marxism in Bulgaria // Studies in East European Thought. Springer. Посетен на 22022-07-27.
  9. ↑ Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002.
  10. ↑ Минева, Емилия, Давидков, Веселин. Класици на анархизма. София, Кванти, 2005. ISBN 9549174719. с. 40.
  11. ↑ а б Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите
  12. ↑ Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота
  13. ↑ Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета
  14. ↑ Михаил Бакунин, Държавност и анархия
  15. ↑ https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998
  16. ↑ Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Н. Михайлов. За Емилия Минева, или за философията като стремеж към истината и като дело на живота, сп. Философски алтернативи, бр. 5/2022

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емилия_Минева&oldid=12233525“.