Замфир Попов
| Замфир Попов | |
| деец на БКП | |
| Роден |
27 октомври 1894 г.
|
|---|---|
| Починал |
България |
| Учил в | Софийски университет |
Замфир Попов (Замфир Попангелов Цветков) е участник в Септемврийското въстание. Български партиен деец, член на Българската комунистическа партия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Замфир Попов е роден на 27 октомври 1894 г. в село Гушанци (дн. Замфирово), Ломско.[1] Завършва гимназия във Враца, заедно с Георги Дамянов, Гаврил Генов, Димитър Първанов, Аврам Стоянов и др.[2]
Мобилизиран и участва в Първата световна война (1914 – 1918 г.). Включва се във войнишките бунтове.
Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат в град Фердинанд (днес Монтана).
Включва се активно в подготовката на Септемврийското въстание (1923) като член на Окръжния военно-революционен комитет.[1] Командир на Гушанския отряд и пръв помощник на Гаврил Генов.[3] По време на въстанието ръководи действията в Берковско.[4] Завзема гарата на град Берковица.[5]
След разгрома на въстанието емигрира в Югославия. През 1924 г. се завръща нелегално в България, за да участва в подготовката на ново въстание.[1][6] Укрива се в дома на родителите на Александър Жендов, заедно с Христо Гюлеметов – Бонбона.[7]Секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца (1924).
След Атентата в църквата „Света Неделя“ е убит от режима на Александър Цанков.[3]
С правителствено решение родното му село носи неговото име „Замфирово“ от 1947 г.
Николай Хрелков написва песен в памет на Замфир Попов.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Събитията по света на този ден[неработеща препратка] // Ndt1.com
- ↑ Богомил Колев, Пътят на големия подвиг септември 1923 г. // в-к „Дума“, бр. 287, 11 декември 2012 г.
- ↑ а б 88. ЗАМФИР ПОПОВ // Електронно издателство LiterNet
- ↑ История на Берковица[неработеща препратка] // Официален сайт на Община Берковица
- ↑ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1923 г. // archivek-p.org
- ↑ 84 години от убийството на Замфир Попов[неработеща препратка]
- ↑ КНИГА ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ ЗАД РАЗПЯТИЕТО, НО НЕ И ЗА НЕГО // Електронно издателство LiterNet
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III България, С., 1983, с. 344.