Илия Баялцалиев
| Илия Баялцалиев | |
| български комунистически деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1956 г.
|
Илия Иванов Баялцалиев е български комунистически активист, по-късно военен деец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 май 1911 година в град Солун.[1][2] Син е на дееца на ВМОРО Иван Баялцалиев, търговец на манифактура, собственик на мелница. Брат е на Христо Баялцалиев.[1] Илия Баялцалиев завършва средно образование. В 1931 година емигрира в България.[3]
От 1932 година е член на БКП и секретар на Околийския комитет на БКП в София. Става политически ръководител на строителни групи при строителното обединение на Софийския градски съвет. По време на Втората световна война е мобилизиран като подпоручик от запаса в 50-и пехотен нишавски полк в Пирот, където е командир на минохвъргачен взвод. Работи за създаването на прокомунистически войнишки комитет. На 2 август 1944 година бяга заедно с командвания от него взвод и една минохвъргачка при югославските комунистически партизани от Пиротския партизански отряд. От 12-те войника във взвода девет остават при партизаните, а трима се завръщат в полка. От 18 август 1944 година Баялцалиев е партизанин в Царибродския партизански отряд.[4][5] На 6-8 септември 1944 година участва в установяването на комунистическа власт в Лукавица и Цариброд.[6] Участва в опити за откриване на военни „престъпници“ сред българските военни от частите в Югославия.[7]
В края на септември 1944 година се присъединява към отчественофронтовската българска армия.[8] В периода 5 октомври 1944 – 24 януари 1945 е помощник-командир на трето артилерийско отделение в рамките на единадесети дивизионен артилерийски полк. На 25 януари 1945 година е назначен за помощник-командир на четиридесет и първи пехотен полк.[2] Награждаван е с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас, както и съветския орден „Червена звезда“. През декември 1949 година е обвиняем по делото срещу Трайчо Костов.
Обвинителният акт гласи:
| „ | Син на едър търговец на манифактура и собственик на мелница и четири магазина, през 1942 година подава заявление да бъде назначен на служба в полицията, а след това постъпва като офицер в окупационния корпус в Югославия, който действува под комадуването на немците.
Използвал формалната си принадлежност в миналото към комунистите, след 9 септември 1944 г. става член на БКП и бива назначен на длъжност помощник-командир на полк, но за морално-битово разложение и пиянство го уволняват от войската. В края на 1945 г. в гр. Гевгели, Югославия, се среща с брат си – Христо Баялцалиев, помощник-министър на търговията на Македонската народна република и по негово нареждане след завръщането си в България пристъпва към разгръщане подривна работа сред македонците за откъсването на Пиринска Македония от България и присъединяването ѝ към Югославия. С вражески цели прониква в ръководството на Гевгелийското македонско дружество, София, и насъсква неговия актив против българското правителство и неговата политическа линия по македонския въпрос. През юни 1948 г. влиза в престъпна връзка със съветника при югославското посолство Благой хаджи Панзов, а през април следната 1949 година – с бившия секретар на същото посолство Наум Наков, който по-късно бива изгонен от България за шпионаж, и накрая – с началника на консулския отдел при същото посолство Светозар Савич. По нареждане на Наков и Савич се занимава със събиране на шпионски сведения относно политическите настроения на населението и състоянието на охраната по границата с Югославия.[1][9] |
“ |
Илия Баялцалиев е обвинен:
| „ | а) в измяна, чл. 98, ал. 2, чл. 99-г, ал. 4 от Наказателния закон: за това, че е влизал в нелагална група с цел насилствено откъсване на Пиринския край от територията на Народната република България и по такъв начин да се отслаби държавната власт в страната, а така също за това, че е разпространявал, лично той и чрез други, клеветнически и неверни твърдения, за да предизвика недоверие към народната власт и отделни нейни органи и внесе смут сред народа;
б) в шпионаж, чл. 112, т. 1 и чл. 111-г, ал. 1 от Наказателния закон: за това, че е събирал и предавал на чуждо – югославското – разузнаване сведения, които представляват държавна тайна.[10] |
“ |
Осъден е от Върховния съд на 8 години строг тъмничен затвор с лишаване от права за срок от 10 години, глоба от 10 000 лева, която при невнасяне се заменя с 40 дни затвор и конфискация на половината му имущество.[11]
След освобождаването му през 1956 година според секретна справка, продължава да посещава югославската легация в София, откъдето взема и разпространява вестник „Нова Македония“ и твърди, че органите на Държавна сигурност обикалят софийските будки и изкупуват вестника, за да не достигне той до обществеността.[12]
По-късно се преселва в Югославия, живее в Скопие.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Баялцалиев (? - след 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Баялцалиев (? - 1937) | Вангелия Александрова (1870 - 1947) | Тодор Александров (1881 - 1924) | Тома Баялцалиев (1870 - 1947) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Баялцалиев (1916 - 1999) | Илия Баялцалиев (1911 - след 1956) | Георги Баялцалиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 13.
- ↑ а б Ташев, Т. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. София, Военно издателство, 2008. с. 16.
- ↑ а б Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 417.
- ↑ Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 291-293.
- ↑ Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 352.
- ↑ Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 309-311.
- ↑ Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 317.
- ↑ Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 293.
- ↑ „Работническо дело“, год. ХХІ, брой 323, 30 ноември 1949, стр. 1.
- ↑ Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 57 – 58.
- ↑ Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 600.
- ↑ Десталинизация. Дилемата на едно противоречиво десетилетие, 1953-1964, Строго секретна справка до зам.-министъра Георги Кумбилиев за злостни изказвания от страна на освободените от затвора, съдени по процеса срещу Трайчо Костов, с. 440 АКРДОПБГДСРСБНА–М, ф. 1, оп. 3, а. е. 63, л. 1-2. Оригинал. Машинопис.
