Йохан Георг Хайнрих фон Вертерн

Йохан Георг Хайнрих фон Вертерн
граф, пруски таен държавен министър
Роден	19 януари 1735 г.
Починал	27 август 1790 г.
Герб
Семейство
Баща	Георг фон Вертерн (политик)

Йохан Георг Хайнрих фон Вертерн (на немски: Johann Georg Heinrich von Werthern; * 19 януари 1735; † 27 август 1790 в дворец Байхлинген) е пруски таен държавен министър и „Grand Maitre de la Garderobe“.

Той е син на имперски граф Георг фон Вертерн (1700 – 1768) и графиня Якобина Хенриета фон Флеминг (1709 – 1784), дъщеря на генерал-майор граф Богислав Бодо фон Флеминг (1671 – 1732) и Мария Луиза фон Врайхен (1685 – 1720). Брат е на дипломата Якоб Фридеман фон Вертерн (1739 – 1806).

Йохан Георг Хайнрих фон Вертерн е от 19 ноември 1766 г. на служба в Цайц и също е истински таен съветник в Курфюрство Саксония. От 1770 г. той е пратеник в Париж. На 18 ноември 1772 г. пруският крал Фридрих II го прави пруски таен министър, Grand-Maitre de la Garderobe и го награждава с ордена Черен орел. По свое желание той е освободен като министър на 23 март 1777 г.

Фамилия

Йохан Георг Хайнрих фон Вертерн се жени на 2 ноември 1762 г. за Йохана София Луиза Фридерика Шакс фон Бухвалд (* 5 август 1740; † 3 януари 1764), дъщеря на Юлиана Франциска фон Бухвалд.

Йохан Георг Хайнрих фон Вертерн се жени втори път на 2 април 1777 г. за Кристиана Бенедиктина Йохана фон Глобиг (* 1759). Двата му брака са бездетни.

Литература

• Moniteur des dates, S. 188, Digitalisat
• Friedrich Wilhelm Gotter, Zum Andenken der Frau von Buchwald, Digitalisat
• Neues allgemeines deutsches Adels-Lexicon, Band 9, S. 543, Digitalisat
• Christian August Ludwig Klaproth, Immanuel Karl Wilhelm Cosmar, Der Königlich-Preußische und Churfürstlich-Brandenburgische Wirkliche Geheime Staats-Rath an Seinem zweyhundertjährigen Stiftungstage , S. 462, Digitalisat
• Hugo Freiherr von Werthern: Geschichte des Geschlechts der Grafen und Freiherrn von Werthern, 3. Teil Stammtafeln 1350 – 1893. Fr. Bartholomäus, Erfurt 1893.
• Die Familie von Werther(n), in: „Sippenverband Ziering-Moritz-Alemann“, Nr. 4, Berlin Mai 1940