Керч (кон)
Тази статия е за фронтовия кон. За града вижте Керч.
| Керч | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | фронтови кон от РККА, Герой от Източения фронт Роден 1936 г. (23 г.) Илчигулово, СССР Починал 1959 г. Илчигулово, СССР |
Керч (на башкирски: Кирич, Ҡорос) е фронтови кон от РККА, взел участие във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.
Керч е единственият кон, завърнал се жив от войната. Бойният му път зпочва през 1942 г. Като служещ в 112-а башкирска кавалерийска дивизия той воюва от Урал до Берлин, като е раняван два пъти. Демобилизиран е и по лична заповед на Семьон Будьони е върнат в родното си село Илчигулово в Миякински район на Република Башкортостан през 1947 г. Под ръководството на Харис Юсупов той работи в колхоза „Болшевик“ в района на Миякински и е почетен гост на областния Сабантуй (ежегоден национален празник на края на пролетната полска работа при татари и башкири).[1] Живял е общо 23 години. За местните жители той става символ на националния подвиг и героизъм в годините на войната и единственият оцелял от дивизията кон.[2] Всички останали живи коне са откомандировани в колхозите на Нахичеван в Азербайджан. До края на 50-те години на XX век тези коне са били използвани за селскостопанска работа като впрегатни коне.[3]
Според спомените на някои ветерани от Башкортостанската кавалерийска дивизия той се отличавал от другите коне с невероятната си издръжливост: когато другите коне губели сили и отслабвали от глад, той оставал бодър, не се страхувал от екцплозиите, лягал на земята или се укривал в техните ями. Керч също се отличавал с твърд характер и разпознавал само един стопанин. Керч показва разликата си от братята си не само в битките: кото приема храна само след като коневъдът го почерпи със захар.[4] По време на едно сражение конят се увлича и попада зад немските бойни линии. Един офицер го яхва, но той на висока скорост го понася при своите, направо в плен.[5]
Незабравилите подвизите на Керч жители на родното му село му въздигат паметнк на 11 юни 2023 г. Скулптор е заслужилият деец на науката и технологиите на Татарстан Илдус Закиров.[2] Пак в родното село на Керч има установна паметна плоча с текст „Ще ме запомнят, защото посветих живота си на хората“, в превод от башкирски език това е смисълът на поетичния текст под знака.[3]
В памет на коня е написана пиесата в четири акта „История Башкирской лошади“.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Прохоров, А. М. Сабантуй. Москва, Съветска енциклопедия, 1991. ISBN 5-85270-160-2. с. 54710. (на руски)
- ↑ а б Валиева, Елена. Символ подвига и героизма // dzen.ru, 24 октомври 2023. с. 54710. Посетен на 27 април 2024. (на руски)
- ↑ а б Удивительный Керч // vk.com, 9 май 2020. Посетен на 28 април 2024. (на руски)
- ↑ Ильчигуловская сельская библиотека // lchigul.ucoz.ru. Посетен на 28 април 2024. (на руски)
- ↑ Башкирский конь Керчь (видео) // youtube.com. Посетен на 28 април 2024.
- ↑ Баимов, Ринат. История Башкирской лошади // proza.ru. Посетен на 28 април 2024. (на руски)