Коста Сарафов (кмет)
| Коста Сарафов | |
| български възрожденец | |
| Роден |
1760 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Погребан | Серски манастир, Гърция |
| Семейство | |
| Деца | Вълчо Сарафов |
Коста Вълчов Дамянов (Шопов), известен като Сарафа и Сарафов, е български търговец и възрожденски деец от Източна Македония.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1760 – 1870 година в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България.[1] Според семейната история предците на баща му Вълчо Дамянов се преселили там от село Осеново поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година, а в Гайтаниново започнали да ги наричат Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи.[2]
Получава добро за времето си образование, от местните духовници се научава да чете и пее църковни молитви на гръцки.[3] Занимава се със земеделие и търговия,[1] става прочут търговец на гвоздеи, подкови и клинци, произвеждани в Гайтаниново и Мърквашко, които продава в Сяр и Солун. В началото на ХIХ век получава прозвището Сараф и на фамилията Шопови започват да викат Сарафови. Сараф наричали лице, което разменя пари, търговец с ценни книжа и чужда валута,[2] но съществува една история за произхода на името – как вследствие на неговата опитност турски бей му казал: „Аферим, Коста чорбаджи, сарафа ишъмсъ“ („Браво, Коста чорбаджи, познавач си бил“) и започнали да го наричат Коста Сарафа.[3]
Има 4 деца от два брак: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Само най-малкият син на Коста – Вълчо, запазил фамилията Сарафови.[3]
Коста Сарафов става един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Избиран е много пъти за кмет на Гайтаниново. Служи и като околийски кмет (вилаетски каджабашия) в Неврокоп. Ходи и в Цариград. Защитава интересите на българското население в Неврокопско. Преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен. Погребан е в Серския манастир „Св. Йоан Предтеча“.[1][2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
- ↑ а б в г Панчелиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река // в. Стандарт web.archive.org. 22 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2014-03-15. Посетен на 20 януари 2022.
- ↑ а б в Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пристига в София на магаре. Сведения за прочутия Сарафов род. // 168chasa.bg. 6 юни 2020. Посетен на 21 януари 2022.
