Направо към съдържанието

Коста Сарафов (кмет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Сарафов
български възрожденец
Роден
1760 г.
Починал
неизв.
ПогребанСерски манастир, Гърция
Семейство
ДецаВълчо Сарафов

Коста Вълчов Дамянов (Шопов), известен като Сарафа и Сарафов, е български търговец и възрожденски деец от Източна Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1760 – 1870 година в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България.[1] Според семейната история предците на баща му Вълчо Дамянов се преселили там от село Осеново поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година, а в Гайтаниново започнали да ги наричат Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи.[2]

Получава добро за времето си образование, от местните духовници се научава да чете и пее църковни молитви на гръцки.[3] Занимава се със земеделие и търговия,[1] става прочут търговец на гвоздеи, подкови и клинци, произвеждани в Гайтаниново и Мърквашко, които продава в Сяр и Солун. В началото на ХIХ век получава прозвището Сараф и на фамилията Шопови започват да викат Сарафови. Сараф наричали лице, което разменя пари, търговец с ценни книжа и чужда валута,[2] но съществува една история за произхода на името – как вследствие на неговата опитност турски бей му казал: „Аферим, Коста чорбаджи, сарафа ишъмсъ“ („Браво, Коста чорбаджи, познавач си бил“) и започнали да го наричат Коста Сарафа.[3]

Има 4 деца от два брак: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Само най-малкият син на Коста – Вълчо, запазил фамилията Сарафови.[3]

Коста Сарафов става един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Избиран е много пъти за кмет на Гайтаниново. Служи и като околийски кмет (вилаетски каджабашия) в Неврокоп. Ходи и в Цариград. Защитава интересите на българското население в Неврокопско. Преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен. Погребан е в Серския манастир „Св. Йоан Предтеча“.[1][2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  2. а б в г Панчелиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река // в. Стандарт web.archive.org. 22 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2014-03-15. Посетен на 20 януари 2022.
  3. а б в Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пристига в София на магаре. Сведения за прочутия Сарафов род. // 168chasa.bg. 6 юни 2020. Посетен на 21 януари 2022.