Ламбе Михайловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ламбе Михайловски
Ламбе Михаjловски
северномакедонски военен
Роден
1 ноември 1924 г. (99 г.)

Ламбе Михайловски (на македонска литературна норма: Ламбе Михаjловски) е югославски партизанин, офицер, генерал-полковник от Социалистическа федеративна република Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 ноември 1924 г. в Охрид. През 1935 г. завършва основното си образование, а през 1939 г. мала матура. Средно образование завършва през 1944 г. До 1954 г. учи в Танковото офицерско училище. От 1944 г. е капитан от югославската армия. Между 1945 и 1948 г. е инструктор по кадрите в дивизия. Междувременно от 1947 до 1948 г. е офицер в Главното политическо управление на Югославската народна армия (ЮНА). В периода 1948 – 1954 г. е инструктор по пропагандата на дивизия. От 1954 до 1977 г. е офицер в щаба на Управлението на бронираните части. Между 1957 и 1961 г. е командир на танков батальон. След това до 1963 г. е заместник-началник в отделението за регулации на Управлението на бронираните части. През 1963 г. завършва Висшата военна академия на ЮНА. От 1964 до 1968 г. е командир бронирана бригада. През 1968 г. завършва Школа за национална отбрана. След това е заместник-командир по инструтажа на учебен център за бронирани части. През 1970 г. е за кратко началник на бронираните части в Командването на първа югославска армия. Между 1970 и 1973 г. е началник на отдела за оперативно-учебни работи в командването на трета югославска армия. Между 1973 и 1975 г. е заместник-командир на трета армия по тила. След това до 1977 г. е началник-щаб на трета армия. В периода 1977-декември 1984 г. е командир на трета югославска армия[1]. След това излиза в запаса. От 1978 до 1982 г. е член на ЦК на ЮКП. Между 1982 и 1989 г. е член на ЦК на МКП[2][3].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Капитан (1944)
  • Майор (1949)
  • Подполковник (1955)
  • Полковник (1962)
  • Генерал-майор (1969)
  • Генерал-лейтенант (1976), предсрочно
  • Генерал-полковник (1982), предсрочно

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден за храброст;
  • Орден на братството и единството със сребърен венец, 1948 година;
  • Орден за военни заслуги със сребърни мечове, 1952 година;
  • Орден на Народната армия със златна звезда, 1965 година;
  • Орден за военни заслуги със златни мечове, 1969 година;
  • Орден на Народната армия с лавров венец, 1975 година;
  • Орден за заслуги пред народа със златна звезда, 1981 година;
  • Орден на Републиката със златен венец, 1984 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Маjската провала 1944 година во Охрид. В: Охридско-Струшко во Народоослободителната воjна 1941 – 1945. Кн. 4, Ликови, терор во време на окупациjата, стр. 245 – 254.
  • Моjте пет партизански бригади во воjната. Скопие: Матица Македонска, 1994
  • На генералски должности во Скопска армиска област. Скопие: Матица Македонска, 1995

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.224 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2020-12-05.
  2. Directory of Yugoslav Officials. Reference Aid, CIA, 1985, pp. 81 – 82
  3. Directory of Yugoslav Officials. Reference Aid, CIA, 1986, pp. 76 – 77