Линейни кораби тип „Ню Мексико“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линейни кораби тип „Ню Мексико“
New Mexico class battleship
Линейният кораб „Ню Мексико“
Флаг САЩ
Клас и типЛинейни кораби от типа „Ню Мексико“
ПроизводителNew York Navy Yard в Бруклин и др., САЩ.
Служба
Заложен14 октомври 1915 г.
Спуснат на вода23 април 1917 г.
Влиза в строй20 май 1918 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост32 512 t (нормална);
33 528 t (пълна)
Дължина182,9 m (по КВЛ)
190,2 m (максимална)
Ширина29,1 m
Газене9,1 m
Броняпояс: 343 mm;
палуба: 89 mm;
барбети: 320 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 343 mm;
бойна рубка: 406 mm
ЗадвижванеТурбоелектрическа с 2 турбогенератора General Electric (Curtis)
(на „Мисисипи“ и „Айдахо“ 4 парни турбини Curtis съответно Parsons);
9 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
27 500 к.с. (проектна)
(на „Мисисипи“ и „Айдахо“ по 32 000 к.с.)
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
5120 морски мили при 12 възела ход
(за „Мисисипи“ и „Айдахо“ 7020 мили на 12 възела ход)
Екипаж1084 души
Въоръжение
Артилерия4x3 356 mm;
22x1 127 mm
(„Айдахо“ – 14)
Зенитна артилерия:
4x1 76 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА[1]
Линейни кораби тип „Ню Мексико“ в Общомедия

Ню Мексико (на английски: New Mexico) са серия линейни кораби на САЩ. От проекта са построени три единици: „Ню Мексико“ (на английски: USS New Mexico (BB-40)), „Мисисипи“ (на английски: USS Mississippi (BB-41)) и „Айдахо“ (на английски: USS Idaho (BB-42)). Осмата серия американски дредноути и третата серия линкори от „стандартния тип“. Заложени са след типа „Пенсилвания“, визуално се отличават от предшествениците си с извития „клиперенфорщевен.

Основните изменения засягат въоръжението – по-мощните 50-калибрени оръдия на главния калибър. Промяната в броя на оръдията на спомагателния калибър е свързано с постоянното заливане на най-ниско разположените, и ако „Ню Мексико“ и „Мисисипи“ при влизането с в строй носят 22 127-мм/51 оръдия, то „Айдахо“ отначало има само 14.

Главният кораб на серията е избран, през ноември 1914 г., от секретаря на флота за носител на експериментална турбоелектрическа енергетична установка. В резултат „Ню Мексико“ се отличава от систършиповете си с намален разход на гориво, което се цени в американския флот и впоследствие води до поставянето на подобни установки на линкорите от последващите типове.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Главният кораб получава турбоелектрическа установка. Освен САЩ никой повече не строи бойни кораби с турбоелектрическа ЕУ. Те са още една стъпка в развитието на американските „стандартни“ линкори. При проектирането дебелината на главния пояс е увеличена до 356 мм, а на главната бронева палуба (лежаща над пояса) до 127 мм. Но корабът вече „гази“ прекалено дълбоко, а допълнителния половин дюйм броня на пояса преместват близката граница на зоната на неуязвимост само от 12 350 до 11 500 метра, а 127-мм бронепалуба изглежда прекалено дебела – дистанцията, на която снарядите могат да я пробият, лежат далеч зад пределите на дей­ствителния артилерийски огън. Проектът е преценен като скъп и непрактичен[2]. Заради икономия на средства решават да усилят защитата минимално: увеличена е дебелината на траверсите на цитаделата от 320 до 343 мм и на главната бронепалуба до 89 мм[3]. Екипажът по щат се състои от 55 офицера (на „Ню Мексико“ 58) и 1026 други чина.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Главните външни отличия спрямо предшествениците са далеч издаденият в горната си част напред извит „клиперскифорщевен с три безщокови котви в огромни клюзове. Архитектурата на корабите се отличава с простота. Решетъчни мачти, комин, овална по форма бойна рубка, неголяма носова надстройка с прибиращи се крила на ходовия мостик, няколко вентилационни фунии и толкова.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Настилът на главната палуба от 70-фунтов (43,8 мм) слой никелова стомана (NS) е защитен от 70-фунтов (43,8 мм) слой стомана със специална закалка (STS), общата им дебелина е 88 мм. Под главната бронирана палуба е разположена противоосколъчна палуба. Над настилката на палубата от 20-фунтови (12,4 мм) листове стомана STS лежи един слой плочи 40-фунтова стомана STS с дебелина 24,9 мм, сумарната им дебелина съставлява, по такъв начин, 37,3 мм, скосовете на тази палуба имат брониране 49,8 мм: слой 60-фунтова стомана STS над 20-фунтов (12,4 мм) настил от мека стомана[4]. Тази палуба продължава към кърмата от цитаделата с двуслойни плочи с дебелина 114 STS + 44,5 мм, с такива скосове, който компенсират липсата тук на бордова броня, и завършва зад отсека на рулевата машина с 203-343-мм траверса. Барбетите на кулите на главния калибър над броневата палуба имат дебелина от 330 мм и 114 мм над противоосколъчната палуба, където като тяхна допълнителна защита служат бордовата и палубната броня[4]. Дебелината на челните плочи на кълите е 456 мм. Кулите имат дебелина на бронята 254 – 229 мм отстрани, 229 мм на тила и 127-мм покрив.

Системата за ПТЗ е много мощна и неефективна. Тя включва главна противоторпед­на преграда от два 37-мм слоя (STS+NS) и две тънки филтрационни (7 и 9 мм), с обща дълбочина 5,38 м. Разстоянието на ПТП от борда е двойно по-малко, което заедно с наличието между тях на само един празен отсек явно не дава надеждна защита от торпеда и мини. Дебелината на обшивката на борда съставлява 16-мм.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главното въоръжение на линкорите се състои от дванадесет 356-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. Ъгълът им на подем е ограничен до 15 градуса, максималната далечина на стрелбата съставлява 24 000 ярда (21 946 м)[5], позволяваща да се води бой на далечни дистанции. Те са разположени на в четири строени ли­нейно-терасовидни кули. Новите 356-мм оръдия Mk7, имат със 17% по-голяма дулна енергия, са с 15 тона по-тежки от предходните. При това за сметка на по-голямата, отколкото на 45-калибреното, с 64 м/с начална скорост бронепробиваемостта със същия снаряд на дистанция от 9140 м (10 000 ярда) значително се увеличава. Живучестта на ствола съставлява 175 изстрела с пълен заряд (при боекомплект от 100). Всяка кула има 10-метров далекомер. 343-мм пояс на „стандартния“ американски линкор 356-мм снаряд пробива от дистанция под 13 000 м.

Първоначално са поставени 22 127-мм оръдия, но скоро осемте оръдия, под горната палуба и полубака, които в открито море и без това са безполезни поради силната им заливаемост, са свалени, а портовете им запушени.

Батареята от 127-мм оръдия, която остава, е „по-суха“, отколкото на „Пенсилвания“, за сметка на разполагането на болшинството стволове на надстройките.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Всички кораби имат девет нефтени котела „Бабкок & Уилкокс“ (с налягане 19,6 атм), разположени в три котелни отделения. Линкорът-турбоелектроход „Ню Мексико“ има два турбоагрегата „Къртис“, които задвижват два 12 500-киловатови (25 000 кВт, 33 525 к.с.) генератора за двуфазен променлив ток. Токът под напрежение 4242 В се подава към 4 електромотора с мощност по 5127 кВт (20 500 кВт, 27 500 к.с.), които и въртят гребните валове. На пълна мощност роторите на генераторите, пряко свързани с турбините, се въртят със скорост 2100 об/мин., а гребните винтове – със скорост едва 173 об/мин[6].

Останалите кораби имат четири прякодействащи турбини („Къртис“ на „Мисисипи“ и „Парсънс“ на „Айдахо“) с обща мощност 32 000 к.с., работещи към четирите гребни вала[6].

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

На всичките три кораба напълно са заменени енергетичната установка, като тя е уеднаквена. Тъй като на корпуса се появяват були и се увеличава ширината му до 32,4 м, то за съхраняването на 21-възловата скорост мощността следва да се повиши до 40 000 к.с. При водоизместимост от 37 000 т очакваната скорост е 21,3 възела. Деветте стари котела са заменени с нови, с тръби с малък диаметър: „Ню Мексико“ получава четири котела „Уайт-Форстер“ (налягане на парата 21 атм., температура 472 °F), останалите два – по шест „Бюро Експрес“ (21 атм., 422 °F). Поставени са по четири турбозъбчати агрегата „Уестингхауз“, мощността на всеки от четирите турбоге­нератора е повишена до 400 кВт. На изпитанията след модернизацията „Ню Мексико“, при водоизместимост 36 985 т и мощност 44 044 к.с., развива скорост от 21,8 възела. „Мисисипи“ показва следващия резултат − 21,68 възела при водоизместимост 36 977 т.

Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Название Корабосторителница Заложен Спускане на вода Влизане в строй Съдба
Ню Мексико
USS New Mexico (BB-40)
New York Navy Yard 14 октомври 1915 г. 23 април 1917 г. 20 май 1918 г. отписан на 25 февруари 1947 г.
Мисисипи
USS Mississippi (BB-41)
Newport News 5 април 1915 г. 25 януари 1917 г. 18 декември 1917 г. отписан на 17 септември 1956 г.
Айдахо
USS Idaho (BB-42)
New York Shipbuilding Corporation 20 януари 1915 г. 30 юни 1917 г. 24 март 1919 г. отписан на 16 септември 1947 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като американците в раздела „брониране“ не включват теглото на броневите палуби, дълго време съществува легендата за слабостта на защитата на американските линкори. Друга легенда касае дебелината на пояса – тя постоянно е „увеличавана“, от тип към тип, и на последните линкори се приписва 356-мм, 406-мм и даже 457-мм броня по цитаделата. И в двата случая американците, по напълно понятни причини, не се стремят да опровергават наложеното мнение и това води до постоянни грешки в техническата литература. Те не подминават даже такива авторитетни специалисти като Брейер и Лентън, известни със своите справочници, издадени в периода 1960 и 1970 години. Но всички са задминати от ежегодника „Jane’s Fighting Ships“, който от самото начало даже на типовете „Пенсилвания“ и „Ню Мексико“ приписва 356-мм пояс. От 1980 авторите включват палубите в теглото на бронята. Особено теглото на бронята е увеличено за „Невада“ и „Пенсивания“, при които е смятано „кучето заедно с колибата“: заедно с бронепалубите са добавени подложката, крепежа и преградите – онова, което в другите страни влиза в тегловия раздел на корпуса. Появява се легендата, че първите два стандартни типа почти не отстъпват по защита на останалите, за някои автори тази легенда е жива и до днес.

Едва щто влезлите в строй линкори се оказват явно не на място при сравнение с колегите, въоръжени с 406-мм оръдия. Само поради Вашингтонското съглашение корабите построени в последните години на войната, в т.ч. „Ню Мексико“, „Мисисипи“ и „Айдахо“, получават нещо като „втори живот“.

Поради предстоящите обстрели на брега, когато по-голямо значение придобива живучестта на ствола, а не далечината на стрелба стволовете на ГК са заменени. Началната скорост на снаряда намалява с 30,5 м/с, масата на оръдие намалява с 2 тона, но за сметка на това живучестта се увеличава до 225 изстрела. Самото оръдие получава обозначението Mark11.

Една от субективните оценки за полезността на линейните кораби от типа „Ню Мексико“ спрямо неговите съвременници.

Характеристики на линкори към момента на влизането в строй
Ню Йорк Невада Пенсилвания „Ню Мексико“ Фусо Исе Куин Елизабет Байерн Относително
тегло на фактора
Артилерия 7 6 8,5 9 9 9 10 9 4
Управление на огъня 5 5 6 6 6 6 6 7 4
Среден калибър 5 5 5 7 7 10 7 7 2
Брониране 6 7,5 8,5 10 7 7 7 8 4
Подводна защита 3 2 4 5 5 5 4 6 2
Тактически характеристики (устойчивост,
борба за живучест, скорост и т.н.)
8 7 8 8 8,5 9 10 9 2
Оперативни фактори (далечина,
мореходност, удобство за обслужване и т.н.)
8 7 8 8 9 10 8 7 1
Обща претеглена оценка 112 111 134 146 136 144 140 144
Сравнителни характеристики на линкорите
Ривендж[7]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Байерн[8]
Германия
Исе[9]
Япония
Фусо[10]
Япония
Пенсилвания[11]
„Ню Мексико“[12]
Заложен 1913 1913 1915 1912 1913 1915
Влиза в строй 1916 1916 1917 1915 1916 1918
Стойност 49 милиона марки
Водоизместимост, нормална, т[Коментари 1] 27 885 28 448 31 260 30 600 31 902 32 514
Пълна, т 31 496 32 200 36 500 35 900 33 088 33 530
Номинална мощност на СУ, к.с. 40 000 35 000 45 000 40 000 31 500 32 000
Скорост, въз. 22 22 23 22,5 21 21
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) 5000 (12) 5000 (12) 9860 (14) 8000 (14) 6070 (12) 8000 (10)
Брониране, мм
Пояс 330 350 305 305 343 343
Кули, чело 330 350 305 305 406 406
Барбети 254 350 305 305 – 203 330 330
Рубка 280 350 305 305 406 406
Палуба 76 – 51 100 – 70 76—(34+31) 76 – 32 114 – 75 114 – 89
Въоръжение
Главен калибър 4×2×381 мм/42 4×2×380 мм/45 6×2×356 мм/45 6×2×356 мм/45 4×3×356 мм/45 4×3×356 мм/50
Спомагателен 14×152 мм/45
2×76 мм
16×150 мм/45
2×88 мм/45
20×140 мм/50
4×76 мм
16×152 мм/50
4×76 мм
22×127 мм/51
4×76,2 мм
14×127 мм/51
4×76,2 мм
Торпедно въоръжение 4×533 мм ТА 5×600 мм ТА 6×533 мм ТА 6×533 мм ТА 2×533 мм ТА 2×533 мм ТА

Линкорите от типа „Ню Мексико“ преминават през най-пълната довоенна модернизация сред всички американски линкори.

Тяхната главна бронепалуба е усилена с 50-мм плочи STS (сумарно се получават 138 мм[Коментари 2]), а долната с 31,5-мм плочи от същата стомана (става 69 мм), но само тяхната защита може да удовлетвори новите изисквания.

Благодарение на проведената модернизация и липсата на модернизации при „Голямата Петерка“ корабите от типа „Ню Мексико“ се считат за най-силните и ефективни линкори на американския флот до влизането в строй на „Норт Керо­лайн“ и „Вашингтон[3].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тук тя е преизчислена в метрични тонове.
  2. Което е малко повече, отколкото отхвърлените първоначални 127 мм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2. с. 15.
  2. Сулига 1996, с. 8.
  3. а б Сулига 1996, с. 17.
  4. а б Friedman, US Battleships 1985, с. 442.
  5. DiGiulian, Tony. 14"/50 (35.6 cm) Mark 7 and Mark 11 // Navweaps.com, 2008-08-15. Архивиран от оригинала на 31 December 2008. Посетен на 2008-11-23.
  6. а б Сулига 1996, с. 15.
  7. Conway_ATWFS_1906-1921 33, с. 2.
  8. Gröner_1_1982 52 – 54, с. 2.
  9. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 120.
  10. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 117.
  11. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 164.
  12. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 165.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В., Патянин С. В., Токарев М. Ю., Чаусов В. Н. Линкоры Второй мировой. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2005. ISBN 5-699-13053-3.
  • Балакин С. В., Кофман В.Л. Дредноуты. М., 2004. ISBN 5-93848-008-6.
  • С. Сулига. Линейные корабли типа „Нью Мексико“. М., 1996. с. 46.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Нью-Мексико““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​