Линейни крайцери тип „Лексингтън“

Линейни крайцери тип „Лексингтън“ Lexington class battlecruiser
Окончателният вариант на линейния крайцер „Лексингтън“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линейни крайцери от типа „Лексингтън“
Следващ тип	Няма
Предшестващ тип	Няма
Производител	Fore River Shipyard, Куинси и др., в САЩ.
Планирани	6
Построени	2 (като самолетоносачи)
В строеж	1920 г. – 1927 г.
В строй	1927 г. – 1946 г.
Отменени	4
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	44 200 t (нормална); 45 354 t (пълна)
Дължина	266,5 m
Дължина по водолинията	259,1 m
Ширина	32,1 m
Газене	9,5 m
Броня	пояс: 178 mm; палуба: 38 – 57 mm; барбети: 229 – 127 mm; кули ГК: 280 – 152 mm; бойна рубка: 305 mm
Задвижване	4 турбоелектрически агрегата General Electric; 16 водотръбни котли Yarrow
Мощност	180 000 к.с. (134,2 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	33,5 възела (61,8 km/h)
Далечина на плаване	10 000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж	1297 души
Кръстени в чест на	битката при Лексингтън в САЩ
Въоръжение
Артилерия	4x2 406 mm; 16x1 152 mm;
Зенитна артилерия	4x1 76 mm
Торпедно въоръжение	4x2 533 mm ТА
Линейни крайцери тип „Лексингтън“ в Общомедия

Лексингтън (на английски: Lexington) са серия недовършени линейни крайцери на ВМФ на САЩ строени след Първата световна война. Планирани за построяване 6 единици: „Лексингтън“, „Констелейшън“, „Саратога“, „Рейнджър“, „Конститюшън“, „Юнайтед Стейтс“. Строителството им е прекратено според условията на Вашингтонския морски договор от 1922 г., „Лексингтън“ (на английски: USS Lexington, ex-Constitution (CC-1, CV-2)) и „Саратога“ (USS Saratoga (CC-3, CV-3)) са достроени като самолетоносачи.

Конструкция

Ранен вариант на линейния крайцер от типа „Лексингтън“.

Проектът става достатъчно своеобразен. Мощното въоръжение от осем 406-мм оръдия и много високата скорост на хода са съчетани с крайно слаба за capital ships бронева защита. Тактическото предназначение на корабите остава неясно. За унищожаване на леките сили те са абсурдно големи и скъпи, а да влизат в бой с адекватен противник за тях е прекалено опасно. Въпреки това, американците през периода 1920 – 1921 г., залагат наведнъж 6 такива единици.

Силова установка

Парната турбина с директно предаване на момента към винтовете обладава редица недостатъци. Турбината, за да има голям КПД, следва да е с обороти няколко пъти по-малко, отколкото оборотите на винта. При това силовата установка се проектира за вдин оптимален режим, като правило, на пълен ход. При другите режими, в т.ч. крайцерския, КПД пада. Зъбните редуктори, по онова време, все още нямат необходимата надеждност, обладавайки при това висока шумност. Турбоелектрическата установка се състои от турбогенератори, които изработват електроенергия, с предаването ѝ, по проводници, към гребните електродвигатели. Електродвигателите заемат по-малко място, отколкото турбините, като позволяват отказ от турбините за заден ход, освен това те могат да бъдат поставени по-надалеч към кърмата. За това гребните валове се получават и достатъчно къси – едва 14 % от дължината на кораба, което намалява и вибрациите. ЕУ позволява наличието на 17 различни варианта за захранване на електродвигателите от турбогенераторите. Турбоелектрическата установка си има и своите недостатъци – голямо тегло, сложност при строежа и обслужването, необходимост от добра принудителна вентилация, за отвеждането на топлината и влажния въздух, опасност от късо съединение при увеличаване на влажността и наводняване по време на бой.

Машинните отделения са разположени по мидъла, а котелните отделения – встрани от тях. 16 водотръбни котела се намират в 8 котелни отделения – по 4 на всеки борд. Котлите са с нефтено отопление – система „Яроу“ на „Лексингтън“ и „Уайт-Фостерер“ при „Саратога“. Те изработват пара с налягане от 21 атм и при температура 237°С. Четири димохода се свеждат в два комина.

В двете, следващи едно след друго, машинни отделения са разположени четири паротурбинни електрогенератора производство на фирмата „Дженерал Илектрик“. Токът от генераторите, през четири преобразувателя от постоянен ток в променлив постъпва към осем гребни електродвигателя, работещи на четири вала.

Проектната мощност на енергетичната установка съставя 180 000 к.с.

Литература

• Сулига С. В. Авианосцы типа «Лексингтон». Москва, Моделист-конструктор, 1995, 32 с.
• All the world's battleships. 1906 to the present. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
• Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-087021-715-1.
• Osborne E.W. Cruisers and Battlecruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки

• LEXINGTON battlecruisers ((en))
• Class description at Global Security ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни крайцери тип „Лексингтън“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Лексингтон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​