Ловчански конгрес на ВМОРО
| II Серски окръжен конгрес | |
| — конгрес — | |
| Място | Ловча, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 26 юли – 6 август 1906 г. |
Ловчанският или Вторият редовен конгрес е окръжен конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се от 26 юли/8 август до 6/18 август 1906 година. Целта на конгреса е подготовка на окръга за предстоящия през есента общ конгрес на ВМОРО.[1]
Делегати[редактиране | редактиране на кода]
Делегатите са 26.
| Делегати | ||
|---|---|---|
| Име | Родом | Бележка |
| Яне Сандански | Влахи | Председател на Конгреса |
| Пере Тошев | Прилеп | Представител на Централния комитет на ВМОРО |
| Михаил Даев[2] | Балчик | Драмски районен войвода |
| Иван Караджов | Лешко | Делегат от Серския революционен район[3] |
| Таската Серски[2] | Враня | |
| Мицо Врански[2] | Враня | |
| Чудомир Кантарджиев[2] | Сливен | |
| Стойо Хаджиев[2] | Голешово | |
| Пейо Радев[2] | Чирпан | |
| Георги Скрижовски[2] | Скрижово | |
| Георги Занков[2] | Самоков | |
| Димитър Запрянов[2] | Караорман | |
| Георги Казепов | Калиманци | |
| Александър Буйнов | Шумен | |
| Димитър Икономов | Ловча | |
| Тодор Попантов[4] | Ваташа | |
| Илия Балтов[4] | Прилеп | |
| Петър Милев[2] | Косача | |
| Димитър Трендафилов[5] | Горно Броди | |
Решения[редактиране | редактиране на кода]
Конгресът е открит на 26 юли в къщата на Димитър Икономов в неврокопското село Ловча. След петдневни заседания в Ловча, поради раздвижване на турските войски в района, конгресът се премества в Либяхово, където заседават в къщата на Иван Коюмджиев до 6 август.[6]
Конгресът приема отчетите на революционните комитети и в резолюцията си констатира, че промяната в тактиката на властта налага и промяна на тактиката на организацията. Препоръчва се да се намали числения състав на четите, да се привлекат в тях по-добре образовани хора, да се организира милицията като самостоятелен орган за отбрана. Отбелязва се нуждата от борба с чуждите пропаганди в окръга, особено с гръцката, от засилване на развитието на българското учебно дело и на борбата за подобряване на икономическото състояние на населението. Конгресът утвърждава бюджета на окръга, избира нов окръжен комитет и делегати за предстоящия общ конгрес - Пере Тошев, Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Петър Милев, Кръстьо Българията, Тодор Попантов, Петър Попарсов и Димитър Стефанов.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 212 – 217.
- ↑ а б в г д е ж з и к Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 15.
- ↑ Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 12.
- ↑ а б Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 13.
- ↑ Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 16.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 163.
| ||||||||
