Манол Николов
| Манол Николов | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Мъната | ||||||||
| Роден | Манол Николов Василев 10 октомври 1919 г. | ||||||||
| Починал | 31 март 2002 г. | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
Манол Николов – Мъната е български футболист и треньор. Играе за Славия (София) в продължение на 14 години с кратко прекъсване през 1943 г., когато носи екипа на германския Мюнхен 1860. Има 2 мача за националния отбор на България.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва да играе в Славия през 1939 г. Част е от големия отбор на „белите“, начело с треньора Франц Кьолер, който печели три титли на страната – през 1939, 1941 и 1943 г. През 1941 г. е основен голмайстор на отбора, като до финалния мач за титлата вкарва във всеки двубой. На следващата година Славия стига полуфинала, където губи от Македония (Скопие) с общ резултат 4:5. Николов вкарва 2 гола в тези срещи.
В началото на 1943 г. подсилва Мюнхен 1860 за финалите на първенството на Германия. Дебютира в първия елиминационен рунд срещу Щутгарт, като баварският тим печели с 3:0. В 1/8-финалите Николов вкарва втория гол за успеха над Кикерс Офенбах с 2:0.[1] Мюнхен 1860 стига до 1/4-финалите, където отпада от Фърст Виена ФК.
Завръща се в Славия, като печели шампионата и Царската Купа през 1943 г. В първия мач от финалите срещу Левски вкарва победния гол с удар от воле. От 1948 г. е капитан на „белите“.[2] Завършва кариерата си през 1952 г.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира за националния отбор в контрола срещу Унгария на 6 юни 1943 г., загубена с 2:4. През 1949 г. е отново повикан в представителния тим и играе в приятелски мач с Албания (0:0).[3]
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва треньорската си кариера като помощник-треньор на Славия. През 1957 г. поема първия тим на „белите“.[4] През 1962 г. застава начело на Чардафон (Габрово) и остава там около 3 години. Успява да стабилизира отбора, който преди неговото идване е заплашен от изпадане от Б група. Завръща се в Славия като помощник на Добромир Ташков и помага на тима да спечели два пъти Купата на Съветската армия.
През 1969/70 класира Чардафон за А група, след като печели Северната Б група.[5] Приключва треньорската си кариера през 1983 г., след като Янтра не успява да се класира за А група след загуба от Осъм (Ловеч).
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Като футболист[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на България – 1939, 1941, 1943
- Царска купа – 1943
Като треньор[редактиране | редактиране на кода]
- Северна Б група – 1969/70