Марин Дамянов

Марин Дамянов
	Марин Дамянов
български писател и сценарист
Роден	24 август 1955 г. (68 г.) София, Народна република България
Националност	България
Работил	сценарист, писател
Литература
Жанрове	трилър
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Марин Дамянов Дамянов е киносценарист и писател, който се изявява главно в областта на криминалните жанрове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Дамянов e доктор по драматургия с дисертация на тема „Използване на съвременни психологични теории за несъзнаваното в драматургичните текстове“ (НАТФИЗ, 2008), доцент (2012) и професор по кинодраматургия (НАТФИЗ, 2018). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1987-1989), като преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“, и като учител.^[1]

Сценарист на предаването за култура „Суматоха“ в „Българската национална телевизия в периода 2002-2006 г.^[1]

Членство в творчески организации[редактиране | редактиране на кода]

Съюза на българските писатели (СБП)
Българската секция на Международния съюз на криминалните писатели (АIEP)
Съюза на българските филмови дейци (СБФД) – Гилдия „Кинораматурзи“ (председател е на гилдията)
Асоциацията на българските филмови, телевизионни и радио сценаристи (БАФТРС), която е асоцииран член на Федерацията на сценаристите в Европа (FSE)^[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

1990 – Втора награда (първа не е присъдена) за разказа „Трябва да катастрофирам“ на конкурс за криминален разказ на името на Павел Вежинов.
1992 – Втора награда за разказа „Мрънко“ и трета награда за разказа „ВКР“ на същия конкурс (първа награда не е присъдена).
1993 – Втора награда за разказа „Кранки“ на същия конкурс.
1997 – Втора награда (първа не се дава) за разказа „Да убиеш богомолка“ на конкурса „Агата“ на „Литературен вестник“.
1998 – Първа награда за разказа „Рязан“ на конкурс на „Литературен вестник“.
2000 – Втора награда за разказа „Човекът пич и неговата жена“ на конкурса за криминален разказ на AIEP и детективска агенция „Саламандър“.
2000 – Носител е на наградата от Националния конкурс за нов български роман „Развитие“ с романа си „Казусът Рози“.
2001 – Първа награда за разказа „Бойно изкуство“ на конкурса за криминален разказ „Атанас Мандаджиев“ на AIEP.
2002 – Трета награда за разказа „Убийството, което разкрих“ на конкурса „Атанас Мандаджиев“ на AIEP.
2003 – Трета награда за разказа „Тъпото муле“ на конкурса за криминален разказ „Атанас Мандаджиев“ на AIEP и детективска агенция „Саламандър“.
2004 – Втора награда за разказа „Любов, Сатанаил и барета“ на същия конкурс.
2005 – Наградата на критиката за най-добър криминален роман за „Време за убиване“.
2006 – Голямата награда за разказа „Ескимоско иглу на припек“ на конкурса на Детективска агенция „Саламандър“ и AIEP за къс криминален разказ.^[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Автор на диалога на „Маргарит и Маргарита“ със сценарист и режисьор Николай Волев
Автор на диалога на „Козият рог“ (1994) със сценаристи Николай Хайтов и Николай Волев и режисьор Николай Волев.
Съавтор на сценария на игралния филм и на телевизионния сериал „Огледалото на дявола“(2001) – съсценарист и режисьор Николай Волев.
Съавтор на сценария на телевизионния филм „Следвай ме“ (2003 г.), режисьор и съавтор на сценария – Дочо Боджаков.
Съавтор е на сценария на филма „Лейди Зи“ (2005 г.), режисьор и съавтор на сценария – Георги Дюлгеров.
Съавтор на сценария на телевизионния филм „Братът на охлюва“.^[1]
Съавтор (заедно с Емил Спахийски и Стефан Командарев) на филма „Съдилището“, получил „Златната роза“ на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна през 2014 г., българско предложение за „Оскар“ през 2015 г.
Наградата за най-добър сценарий за пълнометражен филм за „Събирач на трупове“ на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна през 2015 г.
„Майор Томпсън - (не)нужният герой“ (2022) – документален филм за Франк Томпсън, реж. Жезко Давидов; съсценарист с Пенчо Ковачев.
„Нашата чужда война“ (2023) – документален филм, реж. Росен Елезов; съсценарист с Наделина Анева.