Марин Стайков
| Марин Стайков | |
| български партизанин | |
| Роден |
1925 г.
|
|---|---|
| Починал | 2000 г.
|
Марин Атанасов Стайков (Йонко) е български партизанин, впоследствие генерал-лейтенант от българската народна армия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1925 г. в семейството на Атанас Стайков, адвокат, съратник на Димитър Благоев. Брат му Тодор Стайков загива като част от комунистическата съпротива през Втората световна война. Първоначално служи като връзка между централното ръководство и партизански отряд „Никола Парапунов“.[1] През 1943 г. става партизанин[2] в отряда. През 1948 г. сключва брак с Елена Лагадинова, също партизанка в отряда. Завършва Бронетанковата академия в Москва. Бил е съветник на Тодор Живков. В началото на 80-те години е секретар на Партийно-правителствената комисия по военна промишленост[3]. Освободен е от позицията през септември 1983 г. и назначен за генерален директор на ДСО „Електрон“.[4]
Награждаван е с орден „Народна република България“ – I ст. (6 август 1975)[5] и орден „Георги Димитров“ (1985)[6] Умира през 2000 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Радонов, К. Спомени. Държавно военно издателство, 1973, с.373
- ↑ Хапсали, К. Елена Лагадинова – Амазонката, сп. Тема, 2014
- ↑ Решение № 733 от 13 септ. 1983 г. и докладна записка за освобождаване на ген.-лейт. Марин Атанасов Стайков от длъжност секретар на Партийно- правителствената комисия по военна промишленост по целесъобразност
- ↑ Решение № 839 от 24 окт. 1983 г. за отменяне на Решение № 733 от 13 септ. 1983 г. и за назначаване на ген.-лейт. Марин Атанасов Стайков за генерален директор на ДСО „Електрон“
- ↑ Решение № 297 от 6 август 1975 г. и докладни записки за награждаване на ген.-майор Марин Атанасов Стайков с орден „Народна република България“ – І степен.
- ↑ Решение № 799 от 21 авг. 1985 г., докладна записка и характеристика за награждаване на Марин Атанасов Стайков с орден „Георги Димитров“.