Мино Яковлев
| Мино Яковлев | |
| български зограф | |
 Автопортрет от „Свети Димитър“ в Тешово, 1883 – 1885 г. | |
| Роден |
около 1820 г.
|
|---|---|
| Починал | 1903 г.
|
Мино (Мина) Яковлев Бундовски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Минов Яковлев е роден около 1820 година в мияшко реканско село Галичник в семейството на зограф Яков Бундовски. В 1865 година се преселва със семейството си в село Каракьой, Сярско (днес Катафито, Гърция). Мино има два брака, като първата му жена Зоица умира без да имат деца, а от втората си жена, също Зоица, има двама сина Марко и Теофил Минови.[2] В 1883 - 1884 година Мино Яковлев работи заедно с двамата си сина в църквата „Свети Димитър“ в Тешово, Неврокопско.[1][3] Изписани са целият наос (1883 – 1884), кръщелнята (1883), северната и западната част на притвора (1883, 1885). Изписани са многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и исторически събития, като стенописите са в реалистичен стил. В апликираната украса по таваните има фигурални композиции. Изрисувани са потретите на ктиторите Парска Какал, х. Стоян Черквар (Шарков) и х. Андон Русьов (убит през 1881). Има редки старозаветни сцени. Сред религиозните сцени са включени и епизоди от българската история, като потушаването на болярския бунт от Борис I. Сцената озаглавена „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“ е единствена по рода си в страната.[4]
Тримата оставят и свои автопортрети, надписани ТФ, МН и МР с червени фесове. Облечени са народно - с червени елеци, къси долами и червени пояси. Мино, който е в средата, държи четка и чаша с боя.[1] Стенописите са смели, макар да имат недостатъци в рисунката, неправилно тълкуване на формата.[1]
Мино Яковлев умира в 1903 година в Каракьой.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Яков Бундовски (около 1800 — около 1870) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Зоица | Мино Яковлев (около 1820 — 1903) | Катерина Яковлева | Милош Яковлев (? — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сестра на Иван Гологанов | Марко Минов | Теофил Минов (1860 — 1911) | Серафина (преди 1850 — 1935) | Леонтий Милошев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мина Марков | Георги Минев (? — 1942) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 292.
- ↑ а б в Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 - 39.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
